Вторият вид средни облаци, които се забелязват по небето, се наричат Altostratus (произнася се „алтостратус”). Името им е формирано от представката „алто” (на латински означава „висок”) и корена стратус. Тези облаци много приличат на Stratus, но живеят на доста по-високо от тях. Причините за формирането им са съвсем различни, но по красота е трудно да се каже кой е по-грозен.
Да, грозен. Stratus е най-обикновена мъгла, докато Altostratus е една малко по-необикновена мъгла ;), но затова пък още по-скучна и безизразна. Това, че гледат на света от по-високо, съвсем не ги прави по-красиви или забавни. Та, те дори си нямат подвидове!
Altostratus се срещат на средна височина – между земята и тропосферата – някъде на височина от 2 докъм 5 хиляди метра. Ако сравните височините, които обитават, с тези на Алтокумулусите, ще забележите, че Алтокумулусите се срещат до по-големи височини, но пък Алтостратусите компенсират по хоризонтала.
Altostratus са плоски тънки облаци, разпрострени (често пъти) на десетки километри площ. Вероятно се досещате, че денем те са сиви. Това е така, защото структурата им е влакнеста и плътна и често пъти се случва да се получи нещо като огледало – слънчевите лъчи се връщат обратно и не преминават през тях. Понякога слънцето изглежда като петно от белина върху облака и съвсем лесно може да се познае местоположението му. Това не прави облака по-бял обаче.
Altostratus съдържат водни капки, понякога в комбинация със заскрежени капки. Обикновено от Алтостратусите не вали дъжд или сняг, но в зависимост от географското положение, причината за формирането им, това, което крият над себе си и още куп причини, е възможно да заръми. Този ръмеж обаче е упорит и заръми ли от Алтостратус, то обикновено е тихо, бавно, кротко и …. дълго. Това не е дъжд като дъжд, но е достатъчен, за да не става за разходка навън – с други думи – още една „черна точка” за този облак.
Всъщност, единственото смекчаващо грозотата обстоятелство е, че това са облаците, които формират ореол около слънцето или луната.
Единственият момент, в който бихте могли (евентуално) да видите Алтостратус с цвят, различен от сив, е по залез слънце, когато слънцето ги осветява косо и ги оцветява в неочаквано красиви цветове.
Вие, облакоценители, вече знаете как да разпознаете този грозноват роднина. Понеже някой наскоро спомена „самолет”, трябва да добавя – отгоре погледнати, тези облаци са бели и прекрасни и ти се иска да се хвърлиш в тях.
Та, както обичам да казвам – Нещата винаги не са такива, каквито изглеждат и всичко зависи от гледната точка. 🙂
И понеже споменах „самолет” и летене над алтостратусите, трябва да спомена и „парапланер” и летене под алтостратус. Летенето не е абсолютно забранено, но трябва много много добре да познавате микроклимата на мястото и в никакъв случай да не надценявате възможностите си.
Когато на небето има алтостратуси, заемащи обширна площ, това със сигурност означава, че на земята няма термики. Това пък обикновено означава, че на земята няма вятър. Затова, при преценено място и възможност, летенето е възможно.
Почти всяка вечер си снимам залеза през прозореца на офиса. Ще направя една колекцийка някога и ще искам съдействие за разпознаване на облаците. 🙂
С огромно удоволствие!
Бях замислила една изненада за читателите след края на тази поредица, тъкмо може да ми помогнеш 😉
Айдееее… втасахми я! <:O
Знаех си, че ще има изпит накрая… тест с въпроси от LeeCloudSpotter и илюстрации от NickSunsetAngelow и KokoSunriseTsvetkov!
Ми.. да сядам да чета тогава. Ако падне някой шоколад-награда, поне да си го разделя с deni4ero 😉
Гери, винаги даваш добри идеи 🙂
Не беше това, но се приема 🙂
хм… вкарах си таралеж в гащите (с тая моя уста) :}
хихи, пак позна 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачна класификация
@LeeAnn: Стига да мога да помогна, ще го направя. 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 3: Nimbostratus