Убийствена красота


Update 5-Dec-2008

Никой от вас не изропта, че словосъчетанието „убийствена красота” прилича на  оксиморон. Това ме навежда на мисълта, че и вие като мен, мислите, че не е.

В природата често се случва най-красивите явления и видения, в т.ч. човеци 😉 , да са най-опасни и да са склонни и способни да убиват, и то не само в преносния смисъл на думата.

Облакът, който виждате на снимката наистина е убийствено красив. И в прекия, и в преносния смисъл на думата. В преносния, защото когато го видиш, дъхът ти буквално спира от възхищение, а красотата му се мени толкова бързо, че не смееш да отместиш поглед от него. Стоиш като вцепенен и ако нямаш фотоапарт в ръцете си в момента – и снимки няма, защото забравяш да отидеш и да го намериш.

Облакът е убиец, в буквалния смисъл на думата, защото това е Cumulonimbus: Кралят! Спокоен и красив отдалеч и отвън, Убиец отвътре и отблизо.

Убийствената красота обикновено е измамна 🙂 и често е съпроводена от зрителни измами – гледаш го красиво, спокойно, добро, пък то…

Та, за зрителните измами исках да ви разкажа. И най-вече за тези във въздуха. И двата парапланера на снимката са между мен (фотоапарата) и облака! От мен са на около 1-2 км, а от облака са на около 10-15 км. Няма крило отгоре, както се зачуди Гери в коментарите. За да е отгоре крилото, това означава, че се е качил над облака или с други думи на 7-9 000 м височина. Това е невъзможно, защото в общия случай парапланерист може да се качи до базата на облачното развитие – т.е. до мястото, от което започва този облак. За да мине над него, трябва облакът да го е засмукал и изплюл отгоре. Никой не си причинява такова нещо съзнателно. А ако то се е случило, крилото в никакъв случай не изглежда така. 🙂

Истината е, че и двата парапланера бягаха от облака и бързаха да кацнат на поляната в Сопот.

В небето често се случват зрителни измами. Те се дължат на това, че ориентирите, с които окото е свикнало да борави, за да определя разстояния и височини, горе ги няма. Когато си във въздуха, около теб няма сгради и дървета, които да са относително неподвижни и спрямо които да сравниш.

(Разбира се, имам предвид хора, които не летят активно, а се возят за първи-втори път. И това, както и всяко друго нещо, се учи.)

Затова трудно се преценява на око височината на която летиш, за скоростта пък да не говорим. Понякога дори посоката, в която летят останалите, не може да се прецени. Случвало ми се е да ми се струва, че някой лети назад, което е невъзможно 🙂 Измамата се дължеше на това, че аз се движех по-бързо от този някой (все пак парапланер-тандем лети по-бързичко), а той на всичкото отгоре беше по-близо до склона, т.е. по-близо до стабилен ориентир 😉

С други думи: И в природата, както и в живота, нещата често не са такива, каквито изглеждат и трябва да слушате сърцето, а не очите си 😉 а Небето е истински извор на мъдрост и вдъхновение!

Наслаждавайте му се и се учете от него! И ако срещнете някой, с очи, вперени в облаците – влезте му в положението и му подайте ръка, да не падне по стъпалата 😉

12 Comments

  1. Когато бях малка си мислех, че върху облаците има замъци и там живеят приказните герои (не ми се смей). Естествено, само върху купестите облаци, защото само те са достатъчно плътни да се ходи по тях. Освен това смятах, че отгоре светлината винаги е оранжево-червена каквато е при залез.
    После ме питай защо не обичам естествените науки – разбиват ти всички илюзии! 😛

  2. Аха да кажа, че на снимката има НЛО, пък то се оказа парапланерист! 🙂

  3. Аха! Даже двама! 😉
    Величествена гледка! Еххм, как ли е отгоре пък… 😐

    П.П. И друго си е … да може да я видиш голямата снимка! 😀

  4. vilford, не ти се смея, защото то това си е така. Само дето приказните герои сега са в блатото при Шрек, а горе останаха само ангелчетата да спинкат в пухените завивки. Повярвай ми! знаеш, че разбирам от тези неща 🙂

    Пипи, не си далеч от истината. много от парапланеристите са си НЛО-та … по душа 😉

    Гери, винаги, когато има възможност за голяма снимка ви я давам 😉
    Кое как е отгоре, Гери – гледката или полета?

  5. Прекрасна е! Странно защо, но от нея не ми се зави свят, и докато я гледах се размечтах… Какво ли е да се рееш, като волна птица сред тези облаци? 🙂

  6. Mari-ana,
    чакам да се съберат още малко весели 😉 въпроси около снимката и ще отговоря на всички накуп 🙂
    … или пък в отделна статия….

  7. мене, да си призная, ме достраша да погледна снимката с това заглавие. Викам си, шъ зема да съ затрия, заради едната красота, ама пусто любопитство, на … прекрасно е!

  8. 🙂 Обичам облаци!

  9. Абе не е много кеф да се навреш в облака 🙂
    И е забранено по състезанията 😉

  10. Марианка, отговарям за завиването на свят: Вероятно от този облак не ти се вие свят, защото той е в пъти по-голям от този на предишната снимка и изглежда стабилен и неподвижен.
    А той не е 🙂 В природата няма неподвижности 🙂

  11. Аз пък тези облаци винаги ги свързвам с буфтички. Едни такива тумбести, неправилни като форма и някак странно апетитни. Ей, да не ми се смеете много. Разрешавам само малко 😉

  12. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 3: Nimbostratus

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.