Убийствена красота

Update 5-Dec-2008

Никой от вас не изропта, че словосъчетанието „убийствена красота” прилича на  оксиморон. Това ме навежда на мисълта, че и вие като мен, мислите, че не е.

В природата често се случва най-красивите явления и видения, в т.ч. човеци 😉 , да са най-опасни и да са склонни и способни да убиват, и то не само в преносния смисъл на думата.

Облакът, който виждате на снимката наистина е убийствено красив. И в прекия, и в преносния смисъл на думата. В преносния, защото когато го видиш, дъхът ти буквално спира от възхищение, а красотата му се мени толкова бързо, че не смееш да отместиш поглед от него. Стоиш като вцепенен и ако нямаш фотоапарт в ръцете си в момента – и снимки няма, защото забравяш да отидеш и да го намериш.

Облакът е убиец, в буквалния смисъл на думата, защото това е Cumulonimbus: Кралят! Спокоен и красив отдалеч и отвън, Убиец отвътре и отблизо.

Убийствената красота обикновено е измамна 🙂 и често е съпроводена от зрителни измами – гледаш го красиво, спокойно, добро, пък то…

Та, за зрителните измами исках да ви разкажа. И най-вече за тези във въздуха. И двата парапланера на снимката са между мен (фотоапарата) и облака! От мен са на около 1-2 км, а от облака са на около 10-15 км. Няма крило отгоре, както се зачуди Гери в коментарите. За да е отгоре крилото, това означава, че се е качил над облака или с други думи на 7-9 000 м височина. Това е невъзможно, защото в общия случай парапланерист може да се качи до базата на облачното развитие – т.е. до мястото, от което започва този облак. За да мине над него, трябва облакът да го е засмукал и изплюл отгоре. Никой не си причинява такова нещо съзнателно. А ако то се е случило, крилото в никакъв случай не изглежда така. 🙂

Истината е, че и двата парапланера бягаха от облака и бързаха да кацнат на поляната в Сопот.

В небето често се случват зрителни измами. Те се дължат на това, че ориентирите, с които окото е свикнало да борави, за да определя разстояния и височини, горе ги няма. Когато си във въздуха, около теб няма сгради и дървета, които да са относително неподвижни и спрямо които да сравниш.

(Разбира се, имам предвид хора, които не летят активно, а се возят за първи-втори път. И това, както и всяко друго нещо, се учи.)

Затова трудно се преценява на око височината на която летиш, за скоростта пък да не говорим. Понякога дори посоката, в която летят останалите, не може да се прецени. Случвало ми се е да ми се струва, че някой лети назад, което е невъзможно 🙂 Измамата се дължеше на това, че аз се движех по-бързо от този някой (все пак парапланер-тандем лети по-бързичко), а той на всичкото отгоре беше по-близо до склона, т.е. по-близо до стабилен ориентир 😉

С други думи: И в природата, както и в живота, нещата често не са такива, каквито изглеждат и трябва да слушате сърцето, а не очите си 😉 а Небето е истински извор на мъдрост и вдъхновение!

Наслаждавайте му се и се учете от него! И ако срещнете някой, с очи, вперени в облаците – влезте му в положението и му подайте ръка, да не падне по стъпалата 😉