Има дни, в които Слънцето не може да реши кога да плени впечатлените ни очи – на изгрев или на залез…
Затова събира всички цветове, разбърква ги като палаво дете, хвърля ги на високо и чака да види кой ще забележи творението му и колко обожателни въздишки ще полетят към него…
То ги събира и разстила внимателно, с помощта на верния си приятел Вятъра, а накрая самото То въздиша и разрошва едно ъгълче от перфектната картина…
Останалото… е радостта, която дава на очите ни на сутринта…
Снимките нарочно ли са блърнати или то така си беше?
По авторска концепция 😎
Не знам какво значи “блърнати”…
от blur 🙂
Дефокусирани?
Не че ги разваля в конкретния случай, просто ми стана интересно.
А, не е нарочно – на тази светлина и от това разстояние – толкоз. Пък и фокуса е търсен върху Черни връх, обсерватория, нещо по билото, защото в противен случай апаратът и толкова не отпуска 😉
Стига деее, този апарат няма ли ръчен фокус 😎
Пък странно, моят фокусираше без проблеми върху облаците.
Но пък иначе добре са се получили, отива им 🙂
В тъмното ли? дай да видим 🙂
П.П. Трябва да видя оригиналите, да не би при качването да са се “размазали”, ама не вярвам – аз толкова си мога 🙂
Колко тъмно трябва да е?
При липса на светлина и стабилна ръка или качваш ISO или ползваш статив 😎
Ти можеше да ползваш парапета на балкона примерно 😛
Мога, да, но сега като си гледах снимките, си дадох сметка, че така ми харесват (с фокус върху по-близък предмет). Но ще пробвам и с твойте насоки, пък да видим 🙂
Този достатъчно тъмен ли е 😎
Екстра е 🙂