Средните облаци, част 1: Altocumulus

Бавно и полека се придвижваме „нагоре” в облачната класификация. След като изчерпах основните видове ниски облаци, разказах ви за Краля-убиец и за неговото най-близко обкръжение, дойде ред на средните облаци.

Средните облаци се намират на средна височина 😉 – там, където вече няма ниски облаци и където не могат да слезнат високите 😉 . Това е на половината път от земята до края на тропосферата.

Средните облаци са два основни вида – Altocumulus (произнася се „алтокумулус”) и Altostratus (алтостратус). Различават се изключително лесно на външен вид. Ако забелязвате, имената им приличат много на ниските облаци кумулус и стратус, но имат представка „алто”. Това не е случайно. На латински „алто” означава „висок”, или с други думи Алтокумулус е „висок кумулус”, а Алтостратус е „висок стратус”. Всъщност – те точно така и изглеждат.

Интересното в тази група е, че създателите на класификацията не са пропуснали да добавят в нея един доста неприятен и намръщен облак, който е роднина хем на средните облаци, хем на ниските, но като че ли е взел най-лошите „гени” и от двата рода. Той се нарича Nimbostratus (нимбостратус) и за него ще ви разкажа най-накрая. (в последната статия от серията за средните облаци).

Сега ще се върна към Altocumulus-ите.

Алтокумулусите притежават характеристиките, типични за средните облаци.

За тях е трудно да се каже точно на каква височина се формират, защото височината на тропосферата варира в зависимост от географската ширина, на която се намираме. И все пак, няма да сгреша с много, ако кажа, че Алтокумулусите „живеят” на височина от 2-3 хиляди до 5-6  хиляди метра. Мда, обитават голяма част от небето, така е.

Алтокумулусите на външен вид много приличат на кумулусите, също са със заоблени краища, но за разлика от тях се движат по много и в големи групички – целият облак е формиран от много на брой по-малки облаци. Съставните облачета са по-малки от кумулусите (не е зрителна измама от това, че са на по-високо – наистина са по-малки).

Алтокумулусите са богати на разновидности и подвидове, но най-често срещания и най-лесно разпознаваем подвид е Altocumulus Stratiformis (произнася се „Алтокумулус Стратиформис”). Облакът заема обширна площ и е съставен от множества малки облачета с ясни очертания, близо едно до друго, но почти несвързани помежду си. 

Altocumulus Floccus (произнася се „Алтокумулус Флокус”) са почти същите, но краищата на съставните им облачета са размити и раздухани.

Несъмнено най-красивия подвид на Алтокумулусите е Altocucmulus Lenticularis (произнася се „Алтокумулус Лентикуларис”) – това са онези „летящи чинии”, които се появяват „ненадейно” на небето. Появата им, разбира се, съвсем не е случайна и се дължи на вятъра (както обикновено 😉 )

 

Най-красивите лентикулариси се формират в планинските райони, където вятърът, който се движи близо до повърхността среща планински върхове и се отклонява нагоре към облаците.

 

Алтокумулусите имат толкова много разновидности, че е дошло време, когато на хората им е свършила фантазията и са започнали да ги кръщават на това, на което им приличат – например Dove.

Най-важното за алтокумулусите е, че през тях или около тях се вижда небето. Обикновено денем те са бели, а крайчетата, които са далеч от слънцето са малко по-тъмни. По залез придобиват вълшебни краски.

 

Алтокумулусите съдържат водни капчици и много рядко в тях има снежинки. От тях не вали дъжд. Чист късмет би било, ако приръми. Ако завали истински дъжд, то значи че средните облаци са скрили от погледите ни нещо наистина сериозно 😉

Алтокумулусите са „плоски” – т.е. не се развиват по вертикала и вътре в тях няма температурен градиент.

Когато на небето има алтокумулуси, парапланеристите трябва да внимават, защото вида на алтокумулусите е от съществено значение за летенето. Казано накратко – при стратиформис и флокус по небето трябва да се хвърчи внимателно, а лентикуларисите стават само за гледане 😉