Съзнавам, че всеки опит за обобщаване на нещо такова като Облаците, е същото като да кажеш „Ей сега ще хвана в шепи вятъра” или „Ще ти откъсна парченце от небето” и да успееш да го направиш 😉
Всъщност, аз го мога 🙂 , но засега ще пусна Вятъра на воля и ще ви покажа само парченца небе в облачни одежди.
Не знам дали сте обърнали внимание, но от това с какво е облечено небето, много зависи това с какво ще бъдем облечени ние. Много хора заблудено поглеждат навън, за да видят как са облечени минувачите и по това да си изберат дрехи. Аз обаче поглеждам небето и тогава решавам – не ми трябват нито минувачи, нито дори термометър 😉 В повечето случаи дори не ми е нужно да знам кой годишен сезон е навън. Много е просто, гледайте:
Ако на небето има кумулуси, то най-вероятно навън е топла пролет, лято или ранна есен. Но, който и да е сезонът, навън е топличко.
Ако кумулусите са humilis, вероятно подухва много лекичък и ефирен ветрец и облачетата изчезват неусетно, сякаш в нищото.
Ако кумулусите са mediocris, времето е по-скоро топло и спокойно, ако са congestus лекия летен дъждец не е сигурен, за разлика от жегата, която със сигурност чака отвън.
Ако си в България, сега ставаш от сън и навън вече има конгестуси, значи навън е лято, а ти си спал поне до 11 ч. Поздравления 😉
Разказвала съм ви как се формират ниските облаци. Сега ще ви кажа как да ги различавате.
Ако облачето е колкото широко, толкова и високо, то това е кумулус юмилис. А ако са на по-пухкави и приличат на най-обикновен захарен памук, то това са братовчедите Стратокумулуси 🙂
Ако облачето е повече широко, отколкото високо, то това е кумулус медиокрис.
А ако е повече високо, отколкото широко, то това е конгестус.
Конгестусите са ми любими – като хората са – с темперамент, с чувства, бързо променят решенията си и често са пълни с изненади. На тях обикновено дължим формирането на убийците Кумулонимбуси (на галено ЦеБе-та) през лятото. И ако от конгестусите евентуално се очаква ръмеж, то цебе-тата със сигурност ни носят дъжд, понякога град, често пъти и гръмотевици.
С чиста съвест мога да кажа, че ниските облаци са летни облаци. В този ред на мисли и кумулонимбусите са предимно летни облаци и имат сила да гърмят и трещят, заради големите температурни разлики (градиент) в облака. Затова и гръмотевици има главно през лятото (късна пролет и ранна есен).
Не съм забравила за мъглата (стратусите), макар че много бих искала. Мъгла има лятото, сутрин, ако снощи е валяло и влагата се отдръпва. Ако е лято, това става сравнително бързо.
Мъглите са най-чести през пролетта и есента, а защо ги има през зимата и аз не знам 🙂 или поне не ми се обяснява, затова – няма. Забелязала съм, обаче, че когато вали сняг, няма мъгла, но когато вали дъжд, може и да има – тайната е в температурите на въздуха, разбира се 😉
Когато духа вятър, няма мъгла и обратното – когато има мъгла, не духа вятър 🙂
Освен от кумулонимбуси, дъжд през лятото можем да очакваме и от нимбостратуси. Нимбостратусите са „всесезонни облаци” – няма значение лято ли е, зима ли е – легнат ли – вали дъжд или сняг. Е, по-леко се понасят, ако е лято 😉 Хубавото е, че с този облак се изчерпва дъждовният капацитет на средните облаци.
От Алтокумулусите и Алтостратусите не вали дъжд, но пък появата им вещае промяна, защото формирането им е свързано с движение на въздушни маси на височина 5-7 хил. метра. Ако е лято и се появят Алтокумулуси/Алтостратуси, това обикновено е свързано с влошаване на времето, макар и за кратко (не непременно свързано с дъжд).
Ако през зимата на небето се появят Алтокумулуси/Алтостратуси, то това значи точно обратното – времето се оправя. Е, вярно, пак може да е за кратко, но все е нещо 🙂
И сега, за да не ми се разсърди Вятъра, ще ви кажа и за него.
Вятърът, всъщност, е по „тънката” част. Изяществото в небето дължим на него. Многообразието в подвидовете облаци – също. Причудливите им форми пък – съвсем сигурно 😉
Дори и да не го усещате, Вятърът е там и винаги можете да го познаете и откриете, само като погледнете небето. Ако облачетата кумулуси са с рошави крайчета, значи Вятърът е около тях. Ако са с хубаво завъртяни и ясно очертани, значи Вятърко си почива и събира сили.
Ако на небето Алтокумулуси/Алтостратуси, то там има и Вятър, ако на небето има нимбостратуси, никой не знае какво има на небето, защото то не се вижда 😉
Няма как да не спомена и шедьовъра на Вятъра – алтокумулус лентикуларис! Рядко съм виждала нещо по-красиво!
И накрая, нещо, за което вече сте се сетили, но аз да си кажа: Всички тези облаци не могат да се появят по едно и също време на небето.
Жалко, нали 🙂
😀
До сега не бях виждала из небето да се реят облаци със закачени етикетчета на тях. Но пък разбирам от къде си научила имената им. 😉
е, най-сетне ме разкрихте 🙂
аз не мога дори да ги произнеса имената им … загубвам си езика между зъбите …
е, хайде, хайде, не е толкова сложно. Като кажеш “алтокумулус лентикуларис” не ти ли се лее мед от устата 😉
ми! … постави се на мястото на моя език, пък тогава ми говори за леене …
е, айде сега, мъгълски работи, езикът й виновен 😉
😐
мислех си за мъглите зимата… Нали беше зима, че и дълга и мъглива:) Освен, че ги мислех и ги гледах:)
Измислих 2 неща. Първото е инверсиите. Има много ниски инверсии зимата. Така, че според мен те са основната причина.
И въпреки, че влажността на въздуха е много ниска зимата точката на оросяване си е често земна температура, така че ето ти и причина за мъглица. С хубаво похлупаче (инверсийка) гледай само как се забавляват…
Иначе на лентикуларис им викаме лещи на галено:)
Роска, хубаво си се захванал да обясняваш 🙂
Хайде сега да обясниш на хората какво е “инверсия” 🙂