Средните облаци, част 3: Nimbostratus

Най-подходящият момент, човек да пише за облаци като нимбостратусите (nimbostratus), е моментът, в който тях ги няма на небето. Когато са на небето, най-добре е човек да легне и да спи и да не поглежда навън. Защото дори и да погледне, нищо няма да види. Но, затова малко по-късно.

Да започнем от малко по-далеч този път.

На латински думата „nimbus” означава дъжд. Думата участва в името на този облак, защото той е типичен дъждовен облак. Всъщност, вода под различна форма се отделя от много видове облаци, но като типичен „дъждовен” се квалифицира само този, чиято вода винаги достига до земната повърхност. Ако от облака може да вали, но може и да не вали, то този облак не се брои за дъждовен.

Ако си спомняте, съставката „nimbus” участва и в името на гръмотевичния крал Cumulonimbus. Той също се определя като дъждовен, но поведението на двамата гиганти е съвсем различно.

Кумулонимбусът е същински нервняк – развива се бързо във височина, при това до огромна височина, заема по-малко площ по хоризонтала, но вътре бушуват истински бури със светкавици и гръмотевици  и толкова бързо изсипва всичко на главата ти, че се чудиш от къде ти е дошло.

В сравнение с него, Нимбостратусът е като улегнал безчувствен възрастен роднина. Нимбостратусът е дебел, бавен и тежък облак. За разлика от красавеца Кумулонимбус, този е същински дрипльо. Полягва над огромна площ и като започне да вали, не спира с часове. Но пък от него не може да се очакват изненади като гръмотевици и светкавици. Пълна скука. И както вероятно вече сте се досетили, нимбостратусът няма подвидове.

Нимбостратусът е облак, който се разпростира на две нива от облачната класификация – ниското и средното. Обикновено горната му част достига до към 4 – 5 хил. метра (като напомням, че това зависи от географската ширина, годишния сезон и други допълнителни фактори на местната метеорология).

Заради това, че е плътен, широкоплощен и сравнително дебел, през него слънцето не прозира и не можем да предположим къде се намира то. Когато на небето легне нимбостратус и вие сте под централната му част, 10 ч. сутринта и 17 ч. следобед изглеждат по еднакъв начин.  (за разлика от Altostratus и Altocumulus-ите, които все пак ни оставяха тук там светли прозорчета, за да не губим ориентация). Затова споменах в началото, че и да гледате навън, нищо няма да видите 😉

Е, освен ако не сте късметлии и не се намирате на някое страхотно високо място, от което да гледате целия град, без да ви пука какво е времето.

Другият вариант на късмет е, да сте си у дома, а дома ви да се намира в края на облака и да виждате хем облака, хем дъжда, който започва да излива, хем времето, което е отстрани.

(снимката е на Николай Цветков, благодаря му за която :))

След като вече разбрахте как да различавате нимбостратуса от другите средни облаци и от  кумулонимбуса, трябва да кажа нещо и за летенето с парапланер.

Когато на небето легне нимбостратус, слънцето не стига до земята, не нагрява повърхността й, следователно от нея не се отделя топъл въздух (т.е. не се образуват термики), и следователно няма вятър (поне не вследствие на микроклимата на района). Това означава, че преди да завали, може и да става за излитане с парапланер, но или трябва да сте много добър или да можете да тичате ужасно бързо 😉  

Другото, което съм забелязала, че се случва, когато легне нимбостратус е, че природата замлъква, сякаш е примряла в очакване – птичките се скриват, тревичките не помръдват… зловещо е 🙂