Сън.
Събуждам се.
Студено ми е.
Мрачно ми е.
Тъжно ми е.
Обръщам се – няма те.
Липсваш ми – ела си.
Така и не се научих да живея без теб,
Слънце.
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Сън.
Събуждам се.
Студено ми е.
Мрачно ми е.
Тъжно ми е.
Обръщам се – няма те.
Липсваш ми – ела си.
Така и не се научих да живея без теб,
Слънце.
Това е само сън!
Не се обръщай – огледай се
В тебе е … 🙂 :*
Само след месец, два и ще дойде: слънцето, лятото и зеленината!
охххх … а само аз мислех, че така викам на шоколада …
извън шегата … сигурно има шоколад и под формата на слънце, а, в най-добрия случай, си мисля, че Ник може да го сътвори от снимки и колажи, както и Гери (да не се спотайва зад съвети, ми да действа)
:*
deni4ero, тия предложения се приемат всичките, но аз си мислех да накараме Гери да ползва вещерските си знания и умения, за да ни сътвори слънце под формата на шоколад. Тогава вече щастието ще е пълно 🙂
Чаровни рошави принцеси такива!!! Все ги измисляте едни задачки… да се чуди човек на кой вещерски рецептурник да обърше прахта. Ама щом е за пълното щастие… ще помислим там, с гномчетата, какво да сътворим 😉
А за да ви стигне търпението дотогава – я, вижте, че слънцето и през зимата си е тук 😀
Гуш. 🙂
О, благодаря, Ники 🙂 (засрам)
Гери, ако пък искаш да знаеш, това не е Слънцето. Слънцето го няма, отишло е на почивка при едни други хора. Това на снимката е само споменът за него, отражение в небето на отправените към облаците, жадни за истинско слънце, очи 🙂
Стига мърмори!
Сядай и пиши.
Как върви летенето?
Поздрави!
Хехе, Ийори, каква приятна изненада! Мислех, че тотално си ме забравил 😉
Сядам, сядам 🙂 Пиша 🙂
А летенето върви – чакам да пуснат лифта, че през зимата го спират (уж за профилактика) 😉
И да не изчезнеш пак за три години 😉
Ама ти с лифт ли летиш? Аз мислех, че с едно такова.
А за изчезването – да не мислиш, че е лесно?
Все изчезваш и все някой те намира.
Така сме ние динозаврите…
🙂