Бяла тишина
в бяла прегръдка
бяла надежда
без милост души.
Бели късове
от бяла душа
в бял огън
горят без следа.
Бял спомен
в бяла постеля
замръзнал лежи
и бяло сбогом
на побелели устни боли.
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Бяло. И красиво. И тъжно.
Благодаря. 🙂
И бърка дълбоко в душата – там, откъдето е излязло 🙂
Много истинско.