Сънувах наяве лилава мечта –
промъкна се бавно когато падна нощта…
Облак от звук тишината прогони,
Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим…
Мелодия бавна сетивата пробуди
и душите ни сля в ненатрапчив захир…
Песен любовна в сноп светлина ни превърна
и робата на тъмнината с писък раздра…
Сънувах наяве лилава мечта,
измъкна се бързо когато настъпи деня…
Замечтателно …
Аз съм само цвят лилав 😛
Знам 🙂 Но не знам защо чак сега си го признаваш 🙂
Ма аз не признавам нищо — само го казвам като факт 🙄