Тъжна е съдбата на поета
от луната цяла, ако е превзета.
Не ги разбирам тез поети
дето пишат стихове превзети
при вида на пълната луна,
вместо да се изправят на крака
и да прегърнат хубава жена.
(а, казват – изгрее ли луна –
хубава е всякоя жена,
па макар и само до сутринта) 🙂
Аз да си призная,
изгрее ли луна,
гледам да си трая,
че казват още –
от всички най-красива била
мълчаливата жена 🙂
Че какво и е смешното на първата фаза след новолуние?
А иначе злите езици твърдяли, че мълчанието било злато, но ние не сме били алчни.
Колкото до прегръщането — за него не трябваха ли поне двама 🙄
Че аз какво казвам? 😉
Казваш, че си била мълчалива 🙄 и нищо за прегръщането 😛
Не е вярно 🙂
Вярно е, пък 🙄
Ооо, колко жалко ;(