Дрезгаво уличните лампи потрепват
Градът утихнал е и вече спи.
Всяка нощ тъмнината е обзета от страст,
а тишината безмълвно крещи…
Един прозорец остава да свети,
А зад него мъж отново не спи.
Всичко в любовта се повтаря…
И различното пак е както било е преди…
Всички истории за любов си приличат:
Неизречени думи
разпилени като бисери върху топъл сатен
Саксофонът замечтано реди
История нова, преживяна преди.
Неразумни чувства раздират нощта,
Парещи ласки със писък избухват,
Разпиляват се плавно,
И бързо изчезват почти без следа…
Един прозорец остава да свети,
А зад него мъж отново не спи.
Всичко в любовта се повтаря…
И различното пак е както било е преди…
Саксофонът замечтано реди
История нова, преживяна преди.
Медните звуци думи намират
Бисери се сипят в нощта…
Бисери в топъл сатен…
Меко и нежно…
Саксофонът реди
История нова, преживяна преди…
Много докосващо …
Радвам се, че ти харесва, Люлю 🙂
Много ми хареса! И ми се искаше да обясня, но щеше да загрози красотата на излятото, за това само отразих, че бях тук и много ме докосна.
Обяснявай, обяснявай 🙂
Пък на който му е загрозено – да не чете коментарите 🙂