Дойде есента
и посипа с пъстроцветна забрава
горещия спомен за лятото…
Дори щастливите дървета заплакаха…
Само непримиримите теменужки
виолетово ми нашепваха
да не забравям да си помечтая
отново за пролетта…
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Благодаря ти, Ники. Снимката приятно допълва стихчето 🙂
(а нещо с теменужки нямаш ли 😉 )
Чудесна комбинация от снимка и стих! 🙂
Страхотна комбинация, отива ви! Нали няма да е последна? 😀
@LeeAnn
Дач, по-добре това естествено злато, отколкото тез презимуващи хибриди 😉
Благодаря ви 🙂
Е, да де, Гери, ама златото не шепне виолетово 😉
Молим за Вашето съгласие за публикуване на “Вечният Бай Ганьо” в нашия двуезичен австрийски вестник:
http://www.viennadnes.com
и в нашия сайт на BGMuseum-Vienna
http://www.bgmuseum-vienna.com
Любезни поздрави:S.Zhurkov, Herausgeberin
Разбира се, г-н Zhurkov, можете да публикувате. За мен ще бъде удоволствие.
Моля да посочите името ми (Даниела Соколова) като автор и името на блога (http://leeneeann.info) като източник.
Навремето имахме едни завеси. Майка ми казваше, че цветът им е “старо злато”. Сега ми става ясно защо така е кръстен този цвят – това е цветът на падащите листа. Отново прекрасна снимка, Ник!
благодаря, вили.
и едно малко уточнение — това все още не са падащи листа. може би няколко дена след снимката и това им се е случило, но тогава все още си бяха по клоните 🙂
Е, да де… Аз исках да кажа пожълтели листа, мигове преди да паднат. 😳
@вили
е да де, спокойно — разбираме те 🙂