Навремето имахме едни завеси. Майка ми казваше, че цветът им е “старо злато”. Сега ми става ясно защо така е кръстен този цвят – това е цветът на падащите листа. Отново прекрасна снимка, Ник!
благодаря, вили.
и едно малко уточнение — това все още не са падащи листа. може би няколко дена след снимката и това им се е случило, но тогава все още си бяха по клоните 🙂
Благодаря ти, Ники. Снимката приятно допълва стихчето 🙂
(а нещо с теменужки нямаш ли 😉 )
Чудесна комбинация от снимка и стих! 🙂
Страхотна комбинация, отива ви! Нали няма да е последна? 😀
@LeeAnn
Дач, по-добре това естествено злато, отколкото тез презимуващи хибриди 😉
Благодаря ви 🙂
Е, да де, Гери, ама златото не шепне виолетово 😉
Молим за Вашето съгласие за публикуване на “Вечният Бай Ганьо” в нашия двуезичен австрийски вестник:
http://www.viennadnes.com
и в нашия сайт на BGMuseum-Vienna
http://www.bgmuseum-vienna.com
Любезни поздрави:S.Zhurkov, Herausgeberin
Разбира се, г-н Zhurkov, можете да публикувате. За мен ще бъде удоволствие.
Моля да посочите името ми (Даниела Соколова) като автор и името на блога (http://leeneeann.info) като източник.
Навремето имахме едни завеси. Майка ми казваше, че цветът им е “старо злато”. Сега ми става ясно защо така е кръстен този цвят – това е цветът на падащите листа. Отново прекрасна снимка, Ник!
благодаря, вили.
и едно малко уточнение — това все още не са падащи листа. може би няколко дена след снимката и това им се е случило, но тогава все още си бяха по клоните 🙂
Е, да де… Аз исках да кажа пожълтели листа, мигове преди да паднат. 😳
@вили
е да де, спокойно — разбираме те 🙂