Затворих очи и летях нагоре,
въртях се като пеперудена фея,
понесена от прашна вихрушка…
Тогава видях…
Земята,
сънят на цветята,
диханието на водата,
шумът на гората…
Открих смисълът им
когато започнаха да изчезват…
Тогава се върнах.
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Ооооооо, днес е ден на чудесата.
Ваше Вълшебничество, радвам се, че пак мога да Ви чета 🙂
оооо, мерси, зори 🙂 Май само ти хареса стихчето 😉
Съмнявам се – просто аз се обаждам, когато останалите кротко се усмихват и пазат тишина на поетите 😉
В момента, в който го прочетох, ми блесна една картинка, която имам на компютъра, но не помня как се слагаха картинки в коментар(Зори, 😳 )
Иначе Зори е права – предизвика уютна усмивка, която още стои 🙂
Прати ми я на мейла, аз ще я сложа 😉 (за да си нямаш оправдание) 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Нешлифованите диаманти…