С всяко докосване мрака боли
Всяка болка стените руши
С всяко твое докосване
светлината
си проправя път през нощта.
Любовта ти е жива вода
Обгръщай ме с нея, докато отмиеш всяка тъга.
Прегръщай ме силно,
обичай ме нежно,
докато от мрака не остане дори и следа.
И когато светлината превземе света,
двамата с теб ще вървим ръка за ръка,
излекувани и спасени,
без спомени забранени,
разпръсквайки капки жива вода!
Любовта ти е жива вода
Обгръщай ме с нея, докато заличиш всяка тъга.
Прегръщай ме силно,
обичай ме нежно,
докато светлината превземе света.
Прекрасно е!
О, благодаря ти, Юлия!
Вече си мислех, че стихчето не струва, щом като обичайните заподозрени стоически мълчат 🙂
Много ми харесва! Особено частта как светлината ще превземе света 🙂
🙂 Искрено вярвам в това!