– Пишеш брилянтно, мойто дете,
И всичко написано до тук е добре,
Но трябва да пишеш за вярата,
която от душата извира,
за вярата, която отвътре напира
и която те кара без спир да летиш…
Напиши за вярата,
която те кара да галиш тревата,
напиши за небето,
за снега,
за цветята…
Напиши, че с вяра
различно слънцето грее,
и в различно синьо
морето синее…
Напиши и за другата вяра,
тази, която те кара,
с усмивка да започваш деня,
и тази, която те държи будна,
когато те надвива съня.
Напиши за тази,
с която децата растат,
и за тази, която им даваш,
когато тръгнат на път…
Напиши за вярата на малкия човек,
онзи, дето продава сладолед,
но не за да печели пари за храна,
а за да вижда усмивките на малките деца…
Напиши и за вярата на големия човек,
онзи, който управлява самолет,
но не защото е покорил цялото небе,
а защото само там е отново дете…”
– Да, отвърнах, на теб ти е лесно,
да кажеш „Браво, ти можеш, пиши”,
… но седнах да мисля…
Вярата, това е когато…
Вярата, тя е…
тогава…
и там…
А сълзите напират,
защото думите,
които излизат
не са тези,
които чакате вие сега.
Как описва се вяра?
С букви и думи?
Не става!
Вяра се рисува с дъга!
Скритата вяра умира,
превръща се в празна тъга.
Все едно да вземеш моливите на детето
и да искаш с черно
да оцвети в синьо небето.
Вяра се дава!
Но сега,
ще питаш пак,
как?
Просто така!
Само трябва да се научиш
да цениш
протегната ръка!
Вдигам очите нагоре,
и смутен погледът среща
върху корица стара
на Вапцаров лика,
който сякаш ми се смее отсреща
и ми казва „Момиче, пиши!
Вяра има у всеки,
ти само им го напомни!”
– Прав си, му казвам, прощавай!
Аз вяра имам!
А ти?
Как подреждаш думите!!! Кратко, точно, ясно… брилянтно, както казва човекът. Почти го научих наизуст. 🙂
Поздравления за прекрасното стихотворение LeeAnn! Лично аз имах нужда от малко вдъхновение за вярата. Благодаря ти!
Невероятно красиво е!
Вярата се носи в сърцето! 😉
След написаното по-горе, стигам до извода, че след “Пухкава приказка” идва ред на една “пуфкава” стихосбирка. Та в този ред на мисли — не се бави 😀
😀 😀
И на мен ми хареса, Дачи!
Не бях коментирала по блоговете отдавна, но не се въздържах сега поне да ти се усмихна сърдечно.
Раздвижено, искрено и емоционално. Харесва ми!
Пак си усетила точния момент, благодаря! :-*
Колко лесно хората-птици без вяра се превръщат в топчица пера на земята… И пак една дума е достатъчна да им върне синевата 🙂
Пиши.. и вярвай! Гуш! и Усмив!
Ух, много е хубаво, невероятно е, много, много, много ми хареса. Наистина би трябвало да издадеш стихосбирка 🙂
Браво, Дачи – поздравления за хубаво подредените думички и най-вече за мъдростта поднесена в тях 🙂
Драсти, Виличке 🙂 Минавам само да ти кажа, че ставаш все по-добра и че много искам точно днес да се усмихваш! А, да, освен това добавих публикацията ти в списъка на любимите ми блог неща 🙂
като свеж дъх и ласка, мило и вдъхновяващо.
Много, много хубаво!
Благодаря ви, момичета и момче 🙂
Колкото до стихосбирката… ще има да почакате 😉
С това темпо на писане на стихотворения /по две в година/, съдържанието ще е събрано към 50-я ми рожден ден 😉
Но… търпение 😛 и пак търпение 🙂
Вяра има, когато любим човек до тебе върви
или когато приятел с усмивка насреща искри.
Даже когато е тъмно, но виждаш за миг светлина
или когато си паднал, но ти подават ръка.
Аз още чакам принцесешката приказка. Гери, а ти?
Хехе, Еличка, май стихосбирката ще е твоя, а не моя 🙂
Благодаря *-)
@elichka
ООооооооо, шилце-бодилце, радвам се да те чуя!!!
Разбира се, че я чакам… търпеливо 😉
Но, добре, че повдигна въпросa, време и е вече 😀
Ха! А твоето стихче откъде е, btw?!
@LeeAnn
Е, чак пък стихосбирка. А и аз не съм подредена, като теб 🙂
@Гери
За напомнянето… нужно е, защото иначе “случайно” може да се забрави.
“Ха! А твоето стихче откъде е, btw?!” – LeeAnn ме провокира, а на мен малко ми трябва.
Хаахаха, в тоз блог са все такива… провокатори! 😀
Ахм, като стана дума…, Еличка, кога най-сетне твоят блог ще види бял свят?! 😉
Не знам дали разбрахте…но ако не сте, сега е момента да кажа, че от днес Mari-ana също си има блог 🙂
Тук: http://mari-ana-fire-ice.blogspot.com/ 🙂
Честито, Mari-ana! 😀
@elichka
Няма да ти се размине 😉
@LeeAnn
Ами като знам горе-долу на колко си години, това означава, че стихосбирката е почти готова :-D. Та кога ще видим и останалите стихотворения?
Благодаря, Гери! 😀
LeeAnn, малко ме стресна, че си казала на всички. Но Nick предлага да ни разкажеш, как ти си прописала в блог. Имам чувството, че ще е забавно, поучително, интересно и най-вече успокоително за мен. 😉
Моляяяяя!!! Разкажи!
Разказвала съм вече, Марианка, нека сега Ники разкаже 🙂
Ники, ами като знаеш на колко съм години, значи без проблем ще изкачаш до празненството за 50-я ми рожден ден. Тогава ще ти ги покажа 🙂
@LeeAnn
Както знаеш, с търпението сме първи приятели, но и то няма да ми попречи отвреме навреме да ти мрънкам за нея 😀
Колкото до разказването — ти си по-добра и в това … 🙂
🙂 ами… разказа си седи тук и ви чака: http://leeneeann.info/?p=115
Приятно четене 🙂
Ш-ш-ш-т! Никакви такива! ПЪК!
Сега имам други занимания, по-важни ;). А някой ден… може и това да стане.
elichka,
Ама те не знаят какви са по-важните ти занимания, но съм сигурна, че ще се радват да научат, ако решиш да споделиш 🙂 😉
LeeAnn, и аз подкрепям всички, които те подканят да издадеш стихосбирка. А как мрънкаммм?! 😉 Мога да се кандидатирам за “най-добър мрънкалник”. Така че, и аз ще ти врънкам, дрънкам и мрънкам – когато мога и както мога. 😀
Nick – РАЗ-КА-ЖИ!!! РАЗ-КА-ЖИ!!! Моляяяяяяя 😀
За всички, които не знаят и ги интересува:
Ще ставам мама 🙂 Стискайте палци! Остават три месеца до финала.
LeeAnn, ти позабрави за темите по възпитанието на децата. Нали знаеш, че съм абонирана.
СТИСКАМММММММММММ с всичка сила! Излизам в отпуска! Не… няма да готвя! или не… ох, няма да … абе, стискам и това си е!!!
Уха-ха! Толкова се радвам! И за двама ви!
Поздрави и целувки!!!:D :***)
ей, честито! Живи и здрави!
Така е… позарязах ги, но не съм ги забравила…
Пожелай си 🙂 тема 🙂
🙂 Благодаря на всички за положителните емоции, които ми създавате!
@LeeAnn
Това, което е на дневен ред “пренаталното възпитание”.
“пренаталното възпитание”… Доста амбициозна тема 🙂 Ще помисля 🙂
Не я задавам на кой да е, все пак 😉
Знам че ще се справиш.
е, айде, айде… 😉
Не е трудно да вярваш, когато ти върви,
не е трудно да вярваш, когато слънце в живота ти искри,
но когато буря над главата ти затрещи,
ще имаш ли сили да запазиш вярата в сърцето си?
Това стихче се роди в душата ми след като прочетох стихотворението. И други хора, виждам, е провокирало да сътворят свои римуван отговор. Безспорно доказателство за силата на стиха, за способността му да докосва душата, да предизвика размисъл, да предизвика безпричинна любов към света, описан от поета, към самия поет, забелязал красотата на този свят. Много силно, грабващо, въздействащо. Думите се леят уверено, с лекота дотам, където словописецът признава неспособността си да опише с думи вярата си. Там стихът му започва да се клати. Думите идват с мъка. Безсилието му го разплаква, на ръба е да се предаде. Май е по-лесно да се рисува, всеки да разбира дъгата, както му диктува сърцето. А когато с присъщото упорство на човека, влюбен в словото, поетът отново опитва да намери думи за вярата си, тя изведнъж започва да му убягва – тя е скрита, умира, превръща се в тъга и цветовете на дъгата се сливат в едно и небето става черно. Изведнъж му/й хрумва нелепата мисъл, че вяра се дава. И сам(а) се опровергава в следващия стих – просто трябва да се научиш да цениш протегнатата ръка. Трябва капка по капка сам да градиш вярата си, да я пазиш от бурите, които искат да я разрушат, да й даваш все по-голяма сила, докато стане непоклатима, независима от обстоятелствата извън теб.
Това видях и почувствах в стихотворението, защото го гледам през моята си призма.
Благодаря ти за почувстваното, Алекс 🙂
Радва ме, че съм успяла да ти предам точно моето усещане :), а предимството на писаното слово, в случая, е очевидно: не му влияят някакви си 7-8 години 🙂
Да, харесват ми мислите, които си споделила (не ги наричам с бедната дума “анализ”), по начинът, по който ти хареса моето стихче – те са част от теб – вдъхновяват и предават усещания и състояние 🙂
Още веднъж: Благодаря 🙂