Крадецът на сънища

Открадна съня ми
и го положи за постеля на обърканата си душа…

Спи.
Потърси утеха в откраднатите мечти…

Простено е.
Всеки е малко или повече крадец…

Говори.
Изречена в съня, истината не боли…

Беззащитни блянове,
загубили пътя, треперят от студ…

Нахрани мечтите със слънце,
за да мога отново да спя.

2 Comments

  1. Какво ли не прави човек за единия сън – рискува да каже нещо истински/о болезнено. Да нахрани, приличащи на бесни ротвайлери, гладни мечти …

    Силно се надявам това, което ти е откраднало съня, да не е шоколад!

    Но някои истини си болят. Дори и казани на сън 🙂

  2. Люлю, болезнено е докато успееш да го формулираш и артикулираш, после вече не е 🙂
    Като го изречеш, му чупиш веригите и то полита 🙂

    А иначе – не, не е шоколад 🙂 Повече сякаш прилича на люляк ;), но още е рано да се каже 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.