Открадна съня ми
и го положи за постеля на обърканата си душа…
Спи.
Потърси утеха в откраднатите мечти…
Простено е.
Всеки е малко или повече крадец…
Говори.
Изречена в съня, истината не боли…
Беззащитни блянове,
загубили пътя, треперят от студ…
Нахрани мечтите със слънце,
за да мога отново да спя.
Какво ли не прави човек за единия сън – рискува да каже нещо истински/о болезнено. Да нахрани, приличащи на бесни ротвайлери, гладни мечти …
Силно се надявам това, което ти е откраднало съня, да не е шоколад!
Но някои истини си болят. Дори и казани на сън 🙂
Люлю, болезнено е докато успееш да го формулираш и артикулираш, после вече не е 🙂
Като го изречеш, му чупиш веригите и то полита 🙂
А иначе – не, не е шоколад 🙂 Повече сякаш прилича на люляк ;), но още е рано да се каже 🙂