“Далеч от очите, далеч от сърцето” – така, казват, работела Любовта. Не и за мен, не и към него!
Години наред не ми се отдаде възможност да се върна, но нито за миг не спрях да искам да бъда там!
Върнах се. Той беше там и ме чакаше. Усмихна ми се все едно никога не съм си тръгвала и ми прошепна: „Връщай се винаги през юни”.
Погледнах го, облян от първите слънчеви лъчи, и обещах да се върна. Отново. През юни.
Пирин е нещо, което не се изговаря на глас и не се гледа с очи. Да бъдеш „там” не е физическо състояние, то е по-скоро духовно и емоционално състояние, което можеш да споделиш, но само с хора, с които ти е приятно да мълчиш с часове.
Ако искаш да разбереш Пирин, трябва да го преживееш в тишина!
В Пирин, човешките мечти се прераждат в залези, а надеждите – в изгреви.
Пирин…