Истанбул на един дъх… (01)

Част 1-ва

Буквално! За три дни се опитахме да погълнем Истанбул с всичките си сетива. Още не започнала разказа си осъзнавам, че стана точно обратното – по някакъв приказен начин, Истанбул погълна нас! И си открадна по парченце от душите ни, заради което ще се връщаме отново и отново…

Наричат Истанбул „Приказният град”. Аз бих му дала най-различни имена, едното от които определено би било „Градът, който не спи”. Всеки, който е отсядал в близост до голяма улица или джамия ще се съгласи с мен. Има някаква особена чаровна динамика в този град. Излезеш ли на улицата, задължително започваш да бързаш, дори да няма за къде… И се питаш как е възможно хората в този град да са едновременно недисциплинирани (минават на червено!) и в същото време – много организирани! Не можах да разгадая тази комбинация, но не съм се отказала 😉

Освен очарователно шумен и динамичен, Истанбул е и много шарен град. Във всички смисли на думата. Улиците са пълни с хора. С много хора. Много МНОГО хора, непрекъснато. Аз, разбира се, почти не помня цифрите и фактите, с които гидовете ни ни заливаха, затова повече ще ви разказвам за усещания и по-малко за цифри, сгради и факти.

И все пак: Истанбул е разположен на седем тепета, дълъг е 150 км и има 13 милиона жители, а само през една от основните забележителности на града, двореца „Долмабахче” минават по 11 милиона туриста годишно. Дворецът е отворен средно по 8 часа на ден, през цялата година, без понеделник и четвъртък, което прави 261 дни, което прави по 4 600 души на час! Това пък прави 75 човека в минута. Впечатляваща бройка, особено ако чакаш на опашка 😉 Звучи невероятно отстрани, но като приближиш двореца и започваш да го вярваш 😉

Истанбул е единственият град в света, който се намира едновременно на два континента – Европа и Азия, свързани от мост, дълъг едва 1510 м. В азиатската част на града има по-малко от най-популярните туристически забележителности, но пък там обстановката е по-естествена и автентична. Повечето от местните жители живеят там, подредено е, свежо е и голяма част от лудницата просто се изпарява с преминаването над Босфора. Там можеш да усетиш истинския Истанбул – да видиш хората как говорят помежду си, да хапнеш на ъгъла, където спират местните за боб / дюнер / салата…

Разходката ни в Истанбул през по-голямата си част беше пешеходна. Това дава възможност да видиш хората, да ги чуеш, да усетиш движенията им, темперамента им… Хората в Истанбул са много по-темпераментни и интуитивни от нас. Езикът на тялото им и жестовете им са много близки до нашите и те ни разбират без думи. Друг въпрос е, че някои от думите, които произнасяме имат почти същото звучене и значение на турски. И аз се изненадах, но е добре да се има предвид и да се внимава, защото те разбират възклицания от рода на „айде, бе, ей” и определено в тях влагат същия пренебрежителен смисъл като нас.

На книжния пазар исках да снимам една от многобройните чешми в Истанбул. Човекът си миеше чашите от чая и не бързаше, а нашата група потегляше. Точно се бях отказала, когато дъщеря ми ме хвана за ръка и каза: „Чакай, чакай”, защото човека приключваше вече. Той пък реши, че тя говори на него и повтори „чекай, чекай” (не знам дали има такава дума на турски) и се нагласи за снимка.

Снимах го и му благодарих, като леко приведох глава и поставих ръка над гърдите си. Този жест за „благодаря” прави голямо впечатление там и винаги е много добре оценен и приет. Ако го направиш, те ти се покланят двойно по-дълбоко и те уважават като човек, а не само като турист 😉

Пешеходната ни разходка започна от площад Беязид и джамията. Минахме само през двора й, защото беше петък, а петък е специален ден и не пускат във всички джамии – отворени са само за молещи се.

 

Оттам премихме през Капалъ чарши – най-големия покрит пазар в света, построен е през 15 век. Пазарът има 21 входа (респ. изхода), 66 улици, близо 4500 магазинчета за какво ли не и 17 кръчми. От Капалъ чарши на практика можеш да купиш всичко!

Аз гледах повече хората, жестовете и разговорите им, отколкото стоката. Един жест ми направи особено силно впечатление. Когато мъже се здрависват се накланят напред, дясно рамо срещу дясно рамо и допират главите си в областта на (или над) десните слепоочия. Видях жеста няколко пъти и допускам, че не е случаен.

От там продължихме към джамията на Султан Ахмед. Преди да се стигне до нея се минава покрай Камъка с обръчите и Египетския обелиск, поставен на Хиподрума. Египетският обелиск е най-древният паметник в цял Истанбул.

 

Джамията на Султан Ахмед е по-известна като „Синята джамия”. Наричат я така заради изумителната й декорация от сини, изрисувани на ръка, фаянсови плочки. Около 21043 на брой. Помня (почти) още нещо интересно 😉 Синята джамия е първата и единствена джамия със шест минарета. Когато Султан Ахмед поръчал да я построят, той искал най-голямата и хубава джамия да е неговата. И я получил. След това обаче му се скарали, че е построил шест минарета, трябвало да бъдат четири, защото така било прието, а той се оправдал с майстора си – не бил дочул вярно. Султанът бил казал, че иска altin (алтън) минарета (златни минарета), а майстора бил чул и построил alti (алтъ) минарета (шест минарета) и въпреки, че Султанът обещал да събори две от тях, за радост на туристите, така и не го направил.

 

Синята джамия е действаща джамия и ни подканиха да не се мотаем, а да влизаме вътре да гледаме, защото ще дойде време за молитва и ще останем отвън, за да не притесняваме молещите се. В джамията се влиза без обувки – на входа дават пликче за обувките. Влиза се по чорапи. Особено важно е подметките на обувките да бъдат обърнати една към друга и тогава прибрани в плика. В ислямския свят показването на подметките е изключително обидно. Подметките винаги трябва да сочат надолу. Прекръстването на крака е абсолютно неприемливо, защото едната подметка може да „посочи” човек, а за тях това е равносилно на псувня.

В Синята джамия има обособени различни места за молене на мъжете и за молене на жените и децата. Във всички джамии за Султана и Имама има специални места, проектирани така, че да се виждат отвсякъде и от всички.

Странно нещо са джамиите в Истанбул. Накъдето и да се обърнеш има джамия. На места джамиите са по няколко една до друга. И всички си приличат, но не можеш да ги сбъркаш! Видях една джамия на картина в хотелската стая и се чудех коя от всичките е. Като я видях на улицата, веднага я познах. Няма начин да ги сбъркаш.

Ако пък се чудите какви са тези златни надписи върху зелен фон – това са цитати от корана. Някои от тях са толкова хармонични и балансирани, че бих си ги сложила вместо картини, стига да знаех какво пише 🙂

… следва Част 2.

… и Част 3.