Вятърната мелница

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата, Средният — магарето, а за най-малкия останал котаракът…

 

Живял някога в мелницата си беден мелничар. Нямал жена и деца, та му помагали трима чираци. Работили те няколко години при него и един ден…

… А на хълма, който се оглеждаше в тихия залив, въртяха платнени криле десетина вятърни мелници…

 

Познахте ли приказките? А мелниците и водениците?

Сигурна съм, че ако помислите или потърсите, ще откриете кои са приказките. Но няма нужда да го правите. Идеята ми е съвсем друга. Тук на фокус са мелниците и страстта на хората по тях.

Мелниците (и в частност водениците) са били неразделна част от бита и фактор за оцеляване на народите от целия свят. И не само толкова: мелниците и водениците са главни герои в народни приказки и песни, в центъра на фолклора и обичаите.

За много от нас мелниците си останаха там, в миналото, само като част от приказките. Има един човек, обаче, за когото мелниците са любов и страст. А мелниците и водениците, които видяхте на снимките, заедно с още десетки, са негова лична колекция.

Човекът се казва г-н Wrobel и през далечната 1976-1977 решава да превърне увлечението си по мелниците в музей. Частен музей, който отваря врати за посетители някъде през 1985 г.

На територията на личното си имение, той започва да събира екземпляри от цял свят. Някои от тях са точни копия на известни мелници, направени специално за музея, но има 4, които са автентични – купени работещи, разглобени, пренесени в музея и сглобени отново.

Като тази немска мелница “Immanuel”:

 

В музея на открито има копия на мелници от Гърция, Франция (1509) (реплика на известната мелница от разказите на Алфонс Доде), Испания (1496), Португалия, Холандия и др.

Има интересна унгарска воденица, която е пътувала по Дунав. Запазена е стаята на воденичаря, с битовите предмети в нея. 

 

В най-голямата мелница, която е копие на историческата мелница от двореца Сансуси, Потсдам  (в близост до Берлин)  пък е направен музей за музея – с текстове и снимки е разказана историята от възникването на идеята до наши дни.

Има и снимки на всички високопоставени персони, посетили някога, с повод или не, музея. Като тази, например:

 

В непосредствена близост до дома на семейство Wrobel има и закрит музей, в който са представени умалени точни копия на мелници от всички краища на света.  Естествено, най-гъделичкащ е моделът на добруджанска вятърна мелница 🙂

Музеят е направен като приказен парк. Разхождаш се по пътечки, оградени от зелена тревичка и езера, влизаш от мелница в мелница, минаваш през сръбската воденица, стигаш до оригинална корейска воденица, оттам до селския площад, хапваш сладкиш с бадеми по немска рецепта на възрастта на мелниците, разглеждащ къщата на хлебарите и къщата, в която се шият носиите и стигаш до руската църква.

Руската църква е изцяло дървена и е пренесена от Русия. В конструкцията няма нито една метална сглобка, което е впечатляващо, когато го видите отвътре – таванът е висок поне 15 метра. Как се прави това без пирони, честно – не знам! Руската църква е действаща и по време на служба снимането и говорено не е позволено.

На входа на руската църква ни посрещна дама с бяла престилка. Малко по-късно, чувайки българска реч, тя се присъедини към разговора (на руски). Дамата се оказа художник от Хърватия, учила в Париж и Берлин, която вече 20 години живее в една от къщите в музея.

Тя ни разказа интересни неща: собственикът на музея давал подслон в “Brothaus”на творци и художници, които в замяна реставрират иконите в църквата, шият носии, организират пленери и семинари.

Преди 20тина години, собственикът създава специално място “Die Brucke”– сграда в руски стил и под патронажа на М. Горбачов. Желанието му е било в тази сграда (институт), да се събират творци и занаятчии от цял свят, да изработват предмети пред очите на гостите и посетителите, да показват и да ги учат, да обменят опит и помежду си. Този проект обаче не е осъществен и сграда в момента е заключена.

Ако пътувате из северна Германия, непременно си отделете половин ден за това вълшебно място.

Музеят се намира в Gifhorn – не голямо градче, на около 65 км източно от Хановер. Стигнете ли до там, няма как да го пропуснете – мелниците се виждат отдалеч 🙂

Немско говорящите любопитковци могат да поровят тук: http://www.muehlenmuseum.de/

На останалите – приятна фоторазходка!