Фоторазказ от североизточна разходка

Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра…

Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно  – на североизток няма нищо подобно.

Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията.

Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват.

Оказа се, че съществуват – вярно – тесни,  с асфалт от 1985 г., за една кола – но изключително спокойни и живописни, и пренаселени с … щъркели 🙂

(в района на Добрич е пълно с такива дървета. не знам как се казват,
но зелените топки изглеждат много свежо на фона на липсващата все още зеленина)

(тези локви са единствен спомен от наводненията)

Никога преди не бях виждала толкова много щъркели на едно място – на няколко пъти видяхме по 30-40 птици, които се разхождаха спокойно, но щом чуеха гласовете ни – отлитаха. Интересното е, че не се плашеха от двигателя на колата, а от нас, когато слезем от нея да ги снимаме 🙂

В Добрич стигнахме по светло, настанихме се в хотел “Резиденция” и излезнахме да се разходим из града.

Хотелът се оказа пълен с изненади – добри или лоши – класифицирайте си ги сами 🙂 . Подредбата им предполагам ще зависи от моментното ви настроение и целта на посещението ви там 😉

В стаята ни имаше много цветя, сред които и тези прекрасни орхидеи.

Имахме си и мравчици…

Хотелът, по моя преценка, не събира повече от 50-60 човека, на ресторантът побира 120 души, като има и летен ресторант-тераса за още 200. Организират сватби и други тържества…
Ресторантът е скъп за звездите на хотела (вероятно затова в менюто, качено на сайта, няма цени…)

Ресторантът работи до полунощ, ако има клиенти – и до по-късно…
В петък (се оказа) има жива музика с певици…
Музиката се чува в стаите…

Топлата вода не свършваше и поне в нашия апартамент беше достатъчно топло и имаше достатъчно възглавници, одеяла и консумативи…

Разхождахме се из Добрич, докато се стъмни съвсем. Градът е много чист, подреден и има красив, добре поддържан парк.

(от Шумен в посока североизток, паметниците на Хан Аспарух са традиционна гледка)

 

Ден 2. Варна. Ах, моретооо 🙂

Първа цел – Делфинариум Варна.

Втора цел – Аладжа манастир. Това е скален манастир от 12-13 век, близо до Варна, като с кола се стига до самия парк на манастира. Аладжа означава “шарен”, “пъстър” и когато са го открили, цветните икони в него са били запазени. Сега не видях нищо цветно по скалите, видях иконите вътре в информационния център, на снимка. Въпреки това, манастирът е интересен, главно заради скалата, в която е издълбан.

Към комплекса на манастира има хубав информационен център, където със снимки, картини и видео е разказана историята на манастира, както и историята на неговото откриване от чешки  братя историци-изследователи.

По време на това пътуване, установихме, че Чехия има значима роля в развитието на Варна и района. Манастирът е открит от чехи, които са основоположници на археологията в България (братята Шкорпил), а в историята на морската градина е “замесен” Антон Новак…

Трета цел, съвсем естествено бе, да похапнем някъде из Варна. Направихме го, с изглед към морето…

 Разходихме десертите по пристанището…

…. и по залез слънце си тръгнахме към Добрич.

 

Ден 3. Балчик

Отдавна имах желание да посетя Ботаническата градина в Балчик, а като разбрах, че там има и дворец, маршрута стана съвсем ясен 🙂

Е, Дворецът се оказа по-скоро лятна резиденция, но пак си заслужава да се види – най-вече заради смесицата от стилове в него – едновременно има минаре и купол на православна църква. Оказа се, че Кралица Мария е била с широки възгледи относно религията.

Ботаническата градина се намира в двора на Двореца и разходката ни започна от нея.

Приказно и уханно място …

(пишеше, че и това е лале)

(орлова папрат)

А колекцията от близо хиляда вида кактуси, част от които над 80 годишни, бе повече от впечатляваща.

В средата на градините на двореца, след ботаническата градина, преди самата сграда на Двореца и с изглед към морето, се натъкнахме на малка винарна. Посрещнаха ни усмихнати хора, поканиха ни на дегустация, опитахме какви ли не вина, брендита и сокове и си тръгнахме наистина опиянени, но не толкова от алкохола, колкото от мерака, с който хората показваха винарната си (и на езиците, на които я показваха – чух ги да говорят свободно английски, румънски и испански… Вероятно знаят и още езици.).

Дегустацията беше абсолютно безплатна, отделиха ни цялото време, от което имахме нужда, предлагаха ни още и още интересни вина (като вино от замръзнало грозде), опитахме коняк, затоплен в чаша, нагорещена чрез фламбиране на специална 80° водка…

Във винарната, както и навсякъде наоколо, преобладаваха румънските туристи. Дали, защото Балчик е бил румънски известно време (от 1912 до 1940 г.), дали защото Кралица Мария е била румънка или просто защото им е близо и им харесва, не знам, но знам, че това със сигурност е добре за Добрич и района. Направиха ми впечатление и многото табели по европейски програми за трансгранично сътрудничество между България и Румъния…

Разгледахме Двореца…

…. и се отправихме към колите и мидената ферма в местността Дълбока…

Аз не обичам морски дарове – ям риба, ако няма нищо друго за ядене, но… като съм тръгнала на експедиция… Опитахме от почти всичко в менюто и за моя голяма изненада, всичко беше с превъзходен вкус. Нещо повече – след приличното похапване, очаквах да има натежали стомаси и спешни изненади по пътя обратно, но нямаше 🙂 , което означава, че освен вкусна, храната е била и качествена. Така че – с чиста съвест – препоръчвам мястото, поне в левият му вариант 😉

Всъщност, ресторантите са два, един до друг, имената им си приличат, и въпреки, че и двата са пълни с хора и места едва се намират, собствениците им стоят отпред и се карат пред очите на туристите кой е оригинала… Знам ли, може и нарочно да го правят, ей така, за атракция…

Последната ни, планирана за този ден, спирка, бе нос Калиакра…

… който се оказа предпоследна всъщност спирка, защото тамън по залез слънце, се разходихме и по плажа на Каварна…

Ден 4. Една единствена цел – прибиране в София, с дълъъъъъг обяд с любими хора в „Щастливеца” във Велико Търново.