Два дни в отрезвителя

Не, не съм се била напила. И нямам предвид “изтрезвително”… 😉

Даже не знаех, че съм се била  опиянила. Разбрах го, едва когато попаднах в отрезвителя.

Всъщност, „попаднах” не е точната дума, защото отидох там доброволно.

Мястото прилича на измислено, но не е. То е по-скоро една стара версия с влошено качество на самите нас.

Хората там са готини (като цяло), но са бедни (като цяло) и живеят трудно.

Такива къщички са обичайна гледка:

Новото строителство е също толкова интересно, колкото беше и в София преди 10-12 години – шантави постройки на невероятни места във весели цветове. Не мога да кажа, че Скопие е грозен град, но не мога да кажа и че е красив и запомнящ се – хотелите, шарените постройки и новите паметници стоят по улиците като част от театрален декор.

Хората там са работливи (като цяло), но не разбират защо го правят и как да го направят по-добре (за себе си). Това пък ги прави доста неорганизирани и отчасти – недисциплинирани.

Хората там вярват, че като влезнат в Европа и ще заживеят „по Европски” – с много по-големи заплати и възможности.

Това, което хората там не знаят, е че Европа не само няма да им увеличи заплатите, но и няма да ги научи как да работят повече, за да живеят по-добре. И по-лошото, което хората там не знаят е, че Европа няма да им донесе нов манталитет и мир със съседите.

Хората там говорят език, който е като сатирична версия на българския и въпреки привидната прилика в думите и произношението, някои думи означават точно обратното на българските. Или пък означават нещо неподозирано различно, а трети пък повече приличат на думи от древната версия на българския език 🙂 Грешките, разбира се, са неизбежни.

И докато аз си разсъждавам откъде сме тръгнали, накъде вървим и колко лесно можем да се върнем обратно, защото не сме стигнали достатъчно далеч, вие се опитайте да преведете това: