Колко изумително бързо минава времето и как някои неща, за щастие, не се променят…
… а други – да, но само заради променената ни гледна точка 🙂
Преди почти 7 години за първи път успяхме да посетим Делфинариума във Варна. Тези дни, чак не ми се вярваше, че е минало толкова много време…
Като влезнахме вътре, имах чувството, че времето е спряло – не, нямам предвид, че Делфинариумът е неподържан – напротив, видях доста подобрения, просто атмосферата, цвърченето на делфините, грацията и изяществото, с които плуват, усмивките, с които флиртуват, финесът, с който скачат, ме накараха да се почувствам като в машина на времето – сякаш делфините са приказни същества, неподвластни на времето.
Представлението е почти същото като преди 7 години, но се изпълнява от повече делфини едновременно, и въпреки, че “номерата” са същите, бих го гледала още десетки пъти и бих ръкопляскала с все същата радост и ентусиазъм.
Направих доста снимки и сега като ги разглеждам и се вглеждам в муцунките на делфините, имам чувството, че винаги гледат към моя фотоапарат и знаят, че искам да си отнеса част от тях с мен у дома. И ми се усмихват одобрително. Изумителни същества! Съвършени същества!
Разбира се, поздравления и за треньорите им и хората, които се грижат за тях и работят с тях. Само мога да се опитам да си представя колко труд и всеотдайност се иска, за да спечелят доверието на делфините, така че те да се съгласят да бъдат обучавани от хора.
Дори да нямате път към Варна – намерете начин да отидете, няма да съжалявате. Аз със сигурност няма да чакам нови 7 години, за да се върна, още повече, че вече може да се плува с делфините!