Лондон е град, населен с лондончани, 🙂 и да ви кажа честно, изглежда добре са се наредили. Хотелът ми беше в един сравнително краен квартал – първият смислен район от Хийтроу към града – Chiswick. Краен, но много спокоен. Толкова спокоен, че вечер след 20:00 няма хора по улиците, а магазините затварят в 21:00.
Улиците са чисти и осветени и липсват бездомни същества от всякакъв вид… Всъщност, местните хора твърдят, че Chiswick е станал хубав и сигурен квартал едва в последните десетина години. Преди това далеч не е било така.
Може би отчасти за сигурността и спокойствието му допринася фактът, че заведенията сервират храна до 21:45, а след 22:30 няма нищо отворено. Ама съвсем нищо.
Закъснееш ли – минаваш на най-скъпата диета на света – бирената ;)! В Лондон тази диета излиза по 5 £ за 500 ml., защото можеш да я практикуваш само в лоби бара на хотела. Nice, а 😉 Въпреки, че в Chiswick се намира пивоварна Fuller’s, в хотела имаше само една местна бира – някакъв си St. Peter`s. Не беше лоша. Пък и като преди това си се таралянкал по самолети, St. Peter`s си е направо перфектен завършек на вечерта 😉
В сърцето на Лондон успях да надзърна само за два часа – време крайно недостатъчно за първо посещение в който и да е град.
Разходих се около Tower bridge и малко около парламента. А London Eye видях отдалеч.
Лондон е впечатляващ вечерно време!
Градът изглежда като омагьосан с толкова много препускащи светлинки, а автобусите съмнително много напомнят на “Среднощният рицар” от книгите за Хари Потър (това е онзи магически триетажен пурпурен автобус, който предлага случаен превоз за замръкнали вещици и магьосници). Едва сега, бидейки в Лондон, макар и само за няколко часа, си дадох сметка колко зловещо реалистични са тези автобуси, които наистина са последната възможност за прибиране след полунощ, когато метрото и влаковете вече са спрели.
Двучасовата ми разходка започна от Marble Quay – кей с десетина-метрови яхтички, небрежно скътан между сградите, за радост и изненада на нищо неподозиращите туристи.
От там обходих Tower Bridge надлъж и на шир…
А когато взе да мръква се озовах при парламента…
В Лондон, комбинацията между типичната стара и новата модерна архитектура е странна, но не е лоша или безвкусна.
То, странна, колко да е странна – като се има предвид, че карат в насрещното и създават бели коси на туристите… 🙂
Тези + още снимки има тук.
😀
Приятно прекарване! Кейовете са ми от любимите места – обожавам храстите край водата, рисунките по стените и нацъфтелите нарциси около стволовете на дърветата.
дам, Лондон не е най-зелен в началото на март… Ще се наложи да отида отново 🙂
Pingback: Лондон | К+
Аз пак наминавам, този път на спокойствие, мерси за разходката. Докато се чудех ‘к’во па толкова му се превъзнасят на тоя Лондон’ и видях нощните снимки и млъкнах 🙂
Мерси за разходката или да кажем тенк ю май диар 🙂
Да, Лондон си има неговата си специфична атмосфера. Тя е нещо, по което един град винаги се разпознава измежду останалите градове, които са си откраднали парченце от сърцето ти.
Така, както ще разпозная Барселона, Хамбург или Истанбул, така ще позная и Лондон – той си има своя специфичен цвят, звук, мирис и вкус 🙂
А нощните снимки – те са само част от видимото… 😉
Дачи, искрено ти желая да отидеш скоро пак в Лондон и да го разгледаш на спокойствие. Макар леко мрачен, дъждовен и объркващ с обратното си движение,Лондон е един невероятен град с много култура, история, музеи и неописуема атмосфера. Аз лично се омагьосах от Гринуич и гледките от London Eye. Следващият път като отидеш да е екскурзия, не служебно.
Поздрави,
Вал
Благодаря, Вал 🙂
И служебно е добре, но да има 1-2 свободни дни 🙂
А, то че те може да се види всичко на един път е повече от ясно.
Аз и сега имах щастието да ме разходят с кола из центъра и да ми покажат кое къде е какво е, но друго си е да го обходиш пеш и да го усетиш.
Дано следващия път ми остане повече време 🙂
Дачи, благодаря ти от сърце за прекрасната разходка, която направих тук с теб. Почувствах се, все едно сме седнали на кафе в просторен хол с много цветя и разглеждам албуми.
Поздрави! 🙂
Amelie, Удоволствието е мое 🙂
Има неща, които наистина се разказват най-добре сами – т.е. със снимки 😉
като каза цветя…
Това, което не успях да снимам, беше един цъфнал храст, на който цветовете приличаха на диви червени рози, но нямаше бодли, а листата бяха тъмно зелени и плътни…
Храстът доста освежаваше квартала, съставен главно от бели, сивкави и кафяви сгради… 🙂