Tag: Стихове

Нашият учител каза: – Ученици, ученички, утре е неделя. Всички имате свободно време. Нека всеки се заеме хубаво да се измие и обущата изтрие, дрехите да си изглади. Нека всеки тъй направи. Научете се от млади, щом сте чисти, ще сте здрави. Понеделник Първи Умчо наш пристига, гордо-гордо влиза, мига. И лицето, и косата, и обущата, краката, всичко в ред е, в пълен ред. Умчо днес е най-напет. Вторник Умчо е с обуща прашни. Сряда Рошава му е косата и нечисти колената. Четвъртък Днес ръцете му са мръсни, ноктите му – дълги, криви, и очите гуреливи. Петък И лице, ръце и шия, всичко тъне в мръсотия, палтото ми даже кално, да го гледаш ти е жално. Събота Черен Умчо влиза в час, всички викат в…

Continue reading

Васил Ив. Стоянов е поет на няколко поколения българи. Баба ми е пораснала със стихчетата му за деца, майка ми, след това аз, сега и моите деца. Негово е „Пиле, пиле, аз те знам”, онова за Умчо умен мъж, дето се миел седем пъти наведнъж, стихчето за умното магаренце и много други, които знаем наизуст и рецитираме на децата си, но вече не помним кой им беше авторът. Смятам, че Васил Ив. Стоянов е един несправедливо забравен автор. А мисля, че е забравен, защото нито в тетрадките за детската градина, нито в учебниците до 6-ти клас включително съм срещнала нещо негово. Дано да съм недогледала! У дома имам юбилейното издание „Гълъбчета бели”, издадено по повод на 80-тата годишнина на автора и ще препиша за вас най-хубавите…

Continue reading

Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет.  Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани.  Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора… Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.  Пролет моя, моя бяла пролет… Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади!    Никола Вапцаров    

Continue reading

Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. В томленьях грусти безнадежной, В тревогах шумной суеты, Звучал мне долго голос нежный И снились милые черты. Шли годы. Бурь порыв мятежный Рассеял прежние мечты, И я забыл твой голос нежный, Твои небесные черты. В глуши, во мраке заточенья Тянулись тихо дни мои Без божества, без вдохновенья, Без слез, без жизни, без любви. Душе настало пробужденье: И вот опять явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. И сердце бьется в упоенье, И для него воскресли вновь И божество, и вдохновенье, И жизнь, и слезы, и любовь. А. С. Пушкин, 1825 г.

Continue reading

Сижу за решеткой в темнице сырой. Вскормленный в неволе орел молодой. Мой грустный товарищ, махая крылом, Кровавую пищу клюет под окном, Клюет, и бросает, и смотрит в окно, Как будто со мною задумал одно. Зовет меня взглядом и криком своим И вымолвить хочет: “Давай, улетим! Мы вольные птицы; пора, брат, пора! Туда, где за тучей белеет гора, Туда, где синеют морские края, Туда, где гуляем лишь ветер… да я!…” 1822, А. С. Пушкин

Continue reading

Я вас любил: любовь еще, быть может, В душе моей угасла не совсем; Но пусть она вас больше не тревожит; Я не хочу печалить вас ничем. Я вас любил безмолвно, безнадежно, То робостью, то ревностью томим; Я вас любил так искренно, так нежно, Как дай вам бог любимой быть другим.                                       А. С. Пушкин   П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков

Continue reading

Самотната птица се познава по това, че винаги се стреми към най-високото, че не тъгува по приятели, дори за тези от собствения си  вид, че целта й е винаги небето, че няма определен цвят, и по това, че пее много много нежно. П.С. Това е стих, от автор, чието име не знам. Чух го монтирано преди песен на В. Найденов и си позволих да го препиша за вас. Ако някой открие автора, нека ми каже, моля, за да го добавя. Даже заглавието не знам. Това го измислих аз. и оригиналът: “Състоянията на самотната птица са пет: първото е, че се стреми към най-високото, второто – че не тъгува по приятели, дори и за тези от собствения вид, третото – че целта й е винаги небето,…

Continue reading

Много любимо 🙂 Дъга Моля кажете, не на шега, кой нарисува тази дъга? Пъстра, красива – казвайте кой – аз или ние, ти или той? Вярно, познахте – в нашия град аз си измислях цвят подир цвят: жълт или розов, син и червен – весел да бъде нашия ден. Гледайте всички – листа му бял цялата пъстра дъга е побрал. Греят боички, греят слънца – скрити до днеска в наште сърца. Моля кажете, не на шега, как ще огрее тази дъга всички дечица, всички игри – кой ще ни каже – бройте до три. Тази дъга е смях и мечта- нека й кажем: ‘Излез от листа’ С ръчички да вдигнем още сега, с ръчички да вдигнем нашта дъга. Нека да вдигнем нашта дъга.

Continue reading

В изминалите дни, неочаквано за мен, отново получих подарък от почти непознат… Този път е музика… “Любэ”… Благодаря, … /ти-си-знаеш-кой/ 😉 Слушам песните, мисля си за разни неща …, за разни неща по принцип, и за разни неща конкретно…, за разни неща от живота, и за живота на разните неща…, за миговете в живота и за живота на миговете… … и се сетих за една любима песен. “Мгновения”. Мгновения Не думай о секундах свысока, Наступит время – сам поймёшь, наверное. Свистят они, как пули у виска. Мгновения, мгновения, мгновения. Мгновения спресованы в года, Мгновения спресованы в столетия, И я не понимаю иногда, Где первое мгновенье, где последнее. У каждого мгновенья свой резон, Свои колокола, своя отметина. Мгновенья раздают кому позор, Кому бесславье, а кому бессмертие….

Continue reading

Много много много любима песен на ФСБ, за която ме подсетиха съвсем случайно… Високо Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида. Високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо, високо, над всичко днес бъди и обич синеока – звездите са звезди. Високо, високо, високо, и обич синеока, звездите са звезди защото са високо. Да те видя – високо застани. Да те видя – над дребните сплетни. Да те видя – над всичко днес бъди. Да те видя. Да те видя – високо застани. Да те видя – над дребните сплетни. Да те видя – над всичко днес бъди. Да те видя – звездите са звезди.

Continue reading

Робърт Бърнс превод: Владимир Свинтила – Кой хлопа в този късен час? – Аз хлопам! – каза Финдли. – Върви си! Всички спят у нас! – Не всички! – каза Финдли. – Не зная как си се решил…. – Реших се! – каза Финдли. – Ти май си нещо наумил? – Май нещо! – каза Финдли. – При тебе ако дойда вън… – Ела де! – каза Финдли. – Нощта ще минеме без сън! – Ще минем! – каза Финдли. – При мен да дойдеш, току-виж… – Да дойда! – каза Финдли. – До утре ти ще престоиш! – До утре! – каза Финдли. – Веднъж да минеш моя праг… – Да мина! – каза Финдли. – И утре, знам, ще тропаш пак! – Ще…

Continue reading

Никола Вапцаров Отминахме, защото бяхме горди И сложихме над всичко гордостта А някъде заглъхнаха в нощта На любовта последните акорди. През тази нощ прокълнат бях от мрака И тъй останах безутешен, слеп Защото нямах никой освен теб И нямаше сърцето що да чака. Не плаках… Звук душата не отрони Но чувствах тъй ужасна пустота Призвал те бих… но все пак гордостта На мойта радост слънцето прогони. С угаснал плам, след глупава разтрога Еднакво чужд на слава и позор Вървях без цел, изгубил своя взор Почти без страх, почти и без тревога…

Continue reading

Робърт Бърнс превод: Владимир Свинтила Идейки си запъхтяна Вечерта веднъж Джени вир-водица стана В цъфналата ръж. Джени зъзне цяла Джени пламва изведнъж Бърза мокра до колене В цъфналата ръж. Ако някой срещне някой В цъфналата ръж И целуне този някой някого веднъж То нима ще знае всякой де кога веднъж Някого целувал някой В цъфналата ръж!

Continue reading