Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Никола Вапцаров
Честита пролет и от мен, мили дами. И на вас, уважаеми господа.
П.П.
Еличка, всички са на барикадите: http://www.gatchev.info/blog/?p=419
П.П.П. Текстът на стихотворението взех оттук:
http://www.bulgaria.com/welkya/poetry/vapzarov.html.
Дано не ме бият 😉
Е, на някои ни се налага да работим 😉
едно от любимите ми стихотворения 🙂
вапцаров има още пролети … например .. навънка ухае на люляк 🙂