Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.
П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков
Ха! Дали не нарушаваш нечий авторски права? 😉
Там, откъдето го взех /Руска Виртуална Библиотека/, не видях да пише нещо такова… ама знам ли… ще разберем 🙂
🙂 Много любимо стихотворение.
Със сигурност нарушаваш правата на някой от българските издатели 😉
Дали? Ами, ако от Руската Виртуална библиотека ми разрешат да го публикувам? Тогава?
Хихихихи – искаш да дойде руския ГДБОП ли? 😉
Стихи Пушкина – общественное достояние, читайте на здоровье, цитируйте сколько хочется. :))
@В.Л.
Спасибо, СПАСИБО, БОЛЬШО-О-ОЕ СПАСИБО!!!
🙂 🙂 🙂
Малко пояснение:
Докато публикувах стихотворението на Пушкин, написах и мейл на научния редактор на Руската Виртуална Библиотека с питането имат ли нещо против публикуването. Отговорът е ясен.
Браво, че си го направила, но да те светна на нещо друго – авторските права имат действие 30 (трийсет) години, така че не е било нужно да го правиш:-), така че отговорът на РВБ е абсолютно резоннен “Стихи Пушкина – общественное достояние”.
Представи си на кого трябва да се плащат права за музиката на Моцарт, да речем? ако не беше така.
@Стойчо
Не тридесет, а седемдесет години е в момента срока на действие на авторските права. Не само в България, а и в глобален мащаб.
е, значи откак учихме някакви основи на патентното право в МЕИ-то, са настъпили промени в тази сфера.
Но все пак Пушкин е от преди тези 70 години:-)
Да, и поради тази причина смятам Пушкин да ни бъде чест гост от сега нататък 🙂