Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
Това ми е любимото, може би защото съм го учила навремето. Но факт е че още помня първият стих.
Много силно ми действа.
Някой знае ли защо е озаглавено така стихотворението?
защото е анонимно
“к” – посветено на..
Стихотворението е посветено на Анна Петровна Керн (1800—1879), племенница на съседката на Пушкин, П. А. Осипова. Повече информация можете да намерите, разбира се, в Руската виртуална библиотека:
http://www.rvb.ru/pushkin/02comm/0378.htm
… ако просто кликнете върху годината…
🙂 Така е като не си ползвам активно руския :). В такъв случай не би ли трябвало между к-то и звездичките да има една пауза?
К*** идва от Керн.
А дали трябва пауза – питай Пушкин 😉
Според мен пауза не е нужна.
🙁 не съм била права значи, а имах такива спомени