Tag: България

“Далеч от очите, далеч от сърцето” – така, казват, работела Любовта. Не и за мен, не и към него! Години наред не ми се отдаде възможност да се върна, но нито за миг не спрях да искам да бъда там! Върнах се. Той беше там и ме чакаше. Усмихна ми се все едно никога не съм си тръгвала и ми прошепна: „Връщай се винаги през юни”. Погледнах го, облян от първите слънчеви лъчи, и обещах да се върна. Отново. През юни. Пирин е нещо, което не се изговаря на глас и не се гледа с очи. Да бъдеш „там” не е физическо състояние, то е по-скоро духовно и емоционално състояние, което можеш да споделиш, но само с хора, с които ти е приятно да мълчиш…

Continue reading

Когато преди повече от десет години, за първи път посетих Парка за танцуващи мечки в Белица, си тръгнах силно емоционално претоварена – много тъга, много въпроси без отговори – толкова много, че десет години нямах никакво желание да се връщам отново там… Върнах се едва наскоро и то само, за да не се деля от компанията, с която бях… Трябва да призная, че изненадата ми беше повече от приятна и въпреки предварителната тревога, с която отидох там, си тръгнах по-скоро спокойна. Паркът за танцуващи мечки в Белица е продължил да се развива – хората не само са запазили всичко хубаво, което видях тогава, но продължават и сега да го поддържат и развиват в грижа на мечоците и в услуга на хората, които искат да го…

Continue reading

Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра… Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно  – на североизток няма нищо подобно. Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията. Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват….

Continue reading

Колко изумително бързо минава времето и как някои неща, за щастие, не се променят… … а други – да, но само заради променената ни гледна точка 🙂 Преди почти 7 години за първи път успяхме да посетим Делфинариума във Варна. Тези дни, чак не ми се вярваше, че е минало толкова много време… Като влезнахме вътре, имах чувството, че времето е спряло – не, нямам предвид, че Делфинариумът е неподържан – напротив, видях доста подобрения, просто атмосферата, цвърченето на делфините, грацията и изяществото, с които плуват, усмивките, с които флиртуват, финесът, с който скачат, ме накараха да се почувствам като в машина на времето – сякаш делфините са приказни същества, неподвластни на времето. Представлението е почти същото като преди 7 години, но се изпълнява от…

Continue reading

Има един стар английски виц, в който питат англичанин „Кога беше лято при вас?” и той отговаря: „Миналия вторник”. Тази година за малко и при нас да стане така – ние си чакаме лято, за да ходим на почивка, пък то не иска да дойде 🙂 – затова, на пук на него, си откраднахме три-четири дни от август и хукнахме. Миналата година за първи път в живота си видях Седемте Рилски езера. Бях толкова впечатлена, въодушевена и вдъхновена, че си обещах (пожелах) да ги виждам поне веднъж в годината. Миналата година направихме разходката до езерата за един ден, като тръгнахме рано от София и вечерта се прибрахме отново в София. Това обаче е много изморително и отнема от удоволствието да бъдеш в Рила. За да…

Continue reading

… също толкова силен и мигновен като влюбването от пръв поглед… Обектът е идентичен, но много различен 🙂 Връх Марагидик! снимката е любезно предоставена от Точка (моите снимки не станаха хубави).

Continue reading

Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата. Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях 😉 ). Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили….

Continue reading

Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела,  предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 🙂 До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в…

Continue reading

Има песен с такова име – много симпатична и мелодична, в която лирическият герой обещава да се върне отново по пътищата. Добрата новина е, че лирическият герой в следващия разказ няма да се върне отново, защото не си е отивал 😉 Той обича да пътешества, да откривателства, да кривва от правия път и да обикаля по малките пътчета… Само не обича това, че повечето пътища хич не се оказват вечни, ами от година на година стават все по-изчезващи, но това е от една друга приказка 😉 И така, приятно ми е да се запознаем: Лирическият герой съм аз. И тъй като е лято, значи съм в отпуска (е, не цяло лято, де), а щом съм в отпуска, значи тръгвам на път 🙂 Та, да се…

Continue reading

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен. В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из Южен Джендем. Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉 Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути…

Continue reading

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там… Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна… Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим… Стоях като омагьосана и събирах сили… Събирах сили да си тръгна, за да остана сама… Да остана сама, за да събери сили… да се върна… Когато се върна, ще бъде различно….

Continue reading

Знаете ли какво е това? Да, това е машина. Но, какво произвежда тази машина, на колко години е и как се задвижва? Кой я е измислил? Ще ви кажа накрая, а вие до тогава се опитайте да познаете. Награда, за който успее 😉 Ще ви подскажа малко. Машината се намира в една от занаятчийските работилници, които работят за радост на туристите в Златоград. Златоград беше най-южната точка от тазгодишното ни Родопско пътешествие. Златоград е и най-южният български град и се намира почти на границата ни с Гърция. Старата част на града е оформена като етнографски комплекс. Всеки занаят е представен в отделна къща и е интересно да се обикаля и разглежда. Майсторите се радват, когато туристите задават въпроси и с удоволствие разказват тънкостите на занаята….

Continue reading

Как да познаете, че пътувате към нещо тайнствено, вълнуващо или впечатляващо, към природен феномен, който ще ви вземе акъла и ще ви спре дъха? Има три прости и сигурни начина да познаете: Пътят, по който се движите е тесен, изровен и с интензивно насрещно движение. На картата, пътят е нарисуван с тясна към изчезваща линийка. Обхватът на телефона изчезва след втория завой. Такъв е и пътят, водещ до това място: Чудните мостове се намират в Родопите и представляват вид скален феномен. Хич не ме бива в научните обяснения и затова съм ви сложила снимка с човечета на нея, за да прецените сами грандиозността на творението. (На много хора “45 метра” нищо не им говори като размер, но ако го има на картинка – друго си е 😉 ) (А какви борове…

Continue reading

Майчина утроба. Там, където се ражда Животът. В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот! Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие! Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен – труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало… Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място. За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието. За да бъдете част от Сътворението и…

Continue reading

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето. Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?”, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?” и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде! Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него. Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече – бил…

Continue reading

Традиционалистка съм, признавам си! Но не в смисъл, че следвам сляпо някакви традиции – всички знаем, че традициите не са това, което бяха – а в смисъл, че обичам да създавам нови. Новата ни традиция сe казва „Трифон Зарезан”, но не онзи с виното и лозята, а един друг. „Трифон Зарезан” е името на гостоприемницата (умишлено не го наричам „хотел”), в която отсядаме втора поредна година. Миналата година бяхме там за две нощи, тази отидохме за шест. Догодина може и за повече. Миналата година само споменах за това райско местенце, но тази определено ще му обърна вниманието, което заслужава. Та, както вече съм споменавала, местенцето се намира на брега на язовир Кърджали, в село Главатарци. Хотелът е построен на височинка, така че евентуални бъдещи строежи…

Continue reading

(само за ентусиазирани туристи-ценители) Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина. Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто…

Continue reading

Варна не беше в частта „планирано пътуване”от тазгодишното историческо лято, но пък така стана още по-добре. Бързам да уточня – бяхме там само за три дни и успях да звънна само на един човек, другите да не ми се сърдят, моля, защото, ако много ми се разсърдят, догодина ще им отида на гости 😉 … за дълго… Варна… Ех, Варна, заприличала си на София… Трафик, мръсотия, теснотия, строежи… няма нужда да продължавам, нали 🙂 Ходила съм във Варна доста пъти, но по някаква причина все не успявах да видя делфините. Тази година, изключвайки плажа, това беше цел №1. Предвидливо бяхме посветили два дни на тази цел. И добре, че беше така. По информация от нета, представления има всеки ден без понеделник и са от 10.30,…

Continue reading

Кърджали беше в частта „планирано пътуване” от тазгодишното историческо лято. Но само толкова. Никога не бях ходила в Кърджали. Преди три години, когато се качихме на Перперикон, заобиколихме Кърджали отстрани. Е, за компенсация сега пък се загубихме в града, та го кръстосахме надлъж и шир – толкова обикаляхме, че на стрелката на gps-а й се зави свят 🙂 и при спряла кола продължаваше да описва елипси и сферички 😉 Всъщност, това че се загубихме не беше чак толкова лошо, защото иначе нямаше да видим Кърджали и този път. Оказа се, че мястото, на което отиваме да прекараме два прекрасни отпускарски дни, е извън града, на място, което не е обозначено нито на картите, нито на табелите. Ммм, на приключение ми намирисва… С питане, обаче, до Цариград…

Continue reading

Никога преди не бях ходила в Шумен. За Шумен знаех само 3 неща: Тодор Колев е от Шумен, в Шумен има клуб по парапланеризъм (и удобен старт) и има някакъв паметник, който се вижда чак от пътя за морето. Тръгнахме натам главно заради причини 2 и 3. Обикаляйки из града, в търсене на начин да се доберем с кола до паметника, видях, че на отсрещния хълм има нещо като крепост. Не след дълго видяхме и насочващи табели с надпис „Шуменска крепост“. Обичам крепости. За много хора те са само камънаци, но за мен са камънаци с мнение, дух и душа. Обичам да слушам разказите на камъните. Освен това крепостите винаги са били строени на най-високия хълм, което означава, че като се качиш там (ако има…

Continue reading