Как да познаете, че пътувате към нещо тайнствено, вълнуващо или впечатляващо, към природен феномен, който ще ви вземе акъла и ще ви спре дъха?
Има три прости и сигурни начина да познаете:
- Пътят, по който се движите е тесен, изровен и с интензивно насрещно движение.
- На картата, пътят е нарисуван с тясна към изчезваща линийка.
- Обхватът на телефона изчезва след втория завой.
Такъв е и пътят, водещ до това място:
Чудните мостове се намират в Родопите и представляват вид скален феномен. Хич не ме бива в научните обяснения и затова съм ви сложила снимка с човечета на нея, за да прецените сами грандиозността на творението. (На много хора “45 метра” нищо не им говори като размер, но ако го има на картинка – друго си е 😉 ) (А какви борове има!!!) Още повече, че като видите мястото и сами ще се сетите, че пълноводна в миналото река си е поиграла със скалите, проявявайки творческите си наклонности и е изваяла невероятни форми.
Мястото не се поддава на описание с думи и затова няма и да се опитвам да говоря повече. Отидете и го вижте. Вземете си топли дрехи, защото на 1450 м.н.в. е хладно дори през лятото. Предвидете си повечко време, защото така или иначе ще останете там дълго 🙂
Отклонението за Чудните мостове е на 50-60 км от Асеновград в посока Смолян. Търсете кафявите табели 😉
Приятно откривателство, приключенецо!
Била съм на това място през зимата. Тогава да стигнеш до него си е цяло приключение. Което завършва по възможно най-невероятния начин.
Мога да си представя! След като лятното пътуване ми се стори приключение…
Но пък си струва! 🙂
Ходих тази година първо през зимата и…. дъхът ми за миг спря – нещо невероятно!
Скоро ходих пак и пак ще го направя! Няма такова изживяване 🙂
Бях там като дете на около 10-на години. От тогава искам постоянно да отида там. Невероятно място, което ‘омагьосва’ дори децата. Помня, че, за да стигнем до Еркюприя, трябваше да минем през ‘поле’ от коприва 🙂 Като ‘преплувахме’ и стигнахме хижата, като поотпочинахме и като заслизахме към тази красота … тъй като спомените ми варират от двасйсет и няколко години, мога и да бъркам, но картината, която се е запечатала в ума ми е вълшебна и всеки път, когато съм в този край, искам пак да отида там.
Наистина е красиво и доста вълнуващо докато се стигне до там. Дупките по пътя са огромни, но премеждието с пътуването си струва когато застанеш пред тези чудни мостове и очите ти се напълнят с дивната красота на околността. Аз съм ходила наесен и беше прекрасно обагрено – жълто, кафяво, червено… И пак ми се ходи…
Като нищо ще си организираме една срещичка направо там 😉
Ами май доста хора ще се съберем 🙂 Само да решим през кой сезон ще е 🙂