Майчина утроба.
Там, където се ражда Животът.
В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот!
Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие!
Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен – труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало…
Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място.
За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието.
За да бъдете част от Сътворението и да станете свидетели на проникването, трябва да бъдете там към 10.00 ч. сутринта.
Не се шегувам…
Мястото се намира на 30-35 км северозападно от Кърджали (в посока с. Зелениково).
Тези 30-35 км могат да се изминат с автомобил. Докато пътувате, скалите, които ви гледат отгоре, ще ви карат да потрепвате. Всяка скала има форма и напомня на нещо одушевено – ще минете покрай лъвове-пазители, сови-мислители, скални храмове и каквото още фантазията ви разпознае.
Докато се възхищавате на скалите и гледката към язовира, не пропускайте да поглеждате с едно око и към табелите по пътя, защото табелата към пещерата е невзрачна.
Тя отбелязва началото на „Пътя на изпитанието” – 2 км пътечка, която старателно отговаря на името си. Там, в началото, трябва да оставите колите. Пътят нагоре е стръмен и неравен, скалист и със сипеи. Подготовка, която се изисква: поне маратонки и 1½ л. вода на човек. По пътя има беседки за почивка, но няма нито една чешма. Пътят е обозначен и няма опасност да се объркате…
Това е всичко, което възнамерявам да ви кажа. За такова място думите са излишни. Но пък ще ви подхвърля няколко снимки, които да събудят жаждата ви за приключения!
Приятно откривателство, приключенецо!
Наистина страхотно място! :)))
Дачи, успяваш да ме настръхнеш все повече с тези пътеписи от Родопите! Невероятни места и страхотни снимки! :***)
Впечатляващо какви форми вае природата!
Дачи, ти поне си жена, какво се зориш да стигаш до мястото, което мъжете лелеят? 🙂
Златина, да, наистина е вълнуващо мястото 🙂
Гери, аз не съм, то така си беше 🙂 Хуквай натам, вместо да гледаш снимки 🙂
itilien – защо ли? Много просто: За да видя как пъшкат нагоре! 🙂 😆
Блазе ви!
А ние стигнахме долу до язовира и заваля такъв дъжд, че не можахме да отидем до пещерата 🙁
Догодина смятам да лагерувам там нощта преди пролетното равноденствие и да видя какви ги върши тази пуста сянка…
Съвсем наблизо (50-100 метра преди пещерата) има заслон с маси, пейки и барбекю 😉 Изглежда добре като за една нощ. (но е заслон, а не къщичка… – нали правиш разликата 😉 )
Е, аз мислех за чували и палатка, но щом има заСлон, все ще се събера вътре, с новата си талийка 😉
Страхотно изглежда! Разказа и снимките са невероятни. 😀 Записах си го като маршрут и ще го посетя! 😉
СТЕНА, ти палатка и чували си вземи, защото в заслона духа от две страни 😉
Благодаря, Вили 🙂 Маршрутът наистина си заслужава, надявам се да ти хареса 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ще се видим пак следващото лято…