Знаете ли какво е това? Да, това е машина. Но, какво произвежда тази машина, на колко години е и как се задвижва? Кой я е измислил? Ще ви кажа накрая, а вие до тогава се опитайте да познаете. Награда, за който успее 😉
Ще ви подскажа малко. Машината се намира в една от занаятчийските работилници, които работят за радост на туристите в Златоград.
Златоград беше най-южната точка от тазгодишното ни Родопско пътешествие. Златоград е и най-южният български град и се намира почти на границата ни с Гърция. Старата част на града е оформена като етнографски комплекс. Всеки занаят е представен в отделна къща и е интересно да се обикаля и разглежда. Майсторите се радват, когато туристите задават въпроси и с удоволствие разказват тънкостите на занаята. Хубавото е, че на място можете да си купите нещо, направено на ръка пред очите ви.
Децата най-много се впечатлиха от стана, а аз от онази машина на снимката.
Та? Сетихте ли се каква е тази машина?
Това е машина, която плете гайтани. Дванадесетте макари са разделени в две шесторки. Всяка макара описва осморка. Оплетеният гайтан минава през обтегачи и се прибира на ръка. Ако съумеете да комбинирате цветовете, можете да изплетете интересни гайтани. А след това, ако имате съвсем малко усет, можете да направите носиите уникални. Машината е внесена в България преди около 150 години. По времето, когато машините са били изобретени, първоначално са били задвижвани ръчно, след това – с вода, тази в Златоград се задвижва с ток. Вдига ужасен шум, но пък плете красиви гайтани. Не знам с шума ли или с шеметното препускане на макарите, но тази машина ме омагьоса.
Атракция, която се свързва със Златоград е така нареченото „Въртяно кафе”. Въртяното кафе е кафе на пясък, но го поставят на един поднос с дръжка и го завъртат пред очите ви на 3600. Интересно е, признавам, но вкусът на кафето е далеч от онова с дъх на смокини, което пихме преди година в Трявна.
Аз познах още на снимката. Има същата машина и в Етъра.
И аз така съм чувала, но последният път, когато бяхме в Етъра беше лошо времето, много ателиета не работеха и куп други подобни, които са ми попречили да видя тази машина там 🙂
Тази машина се нарича “Гайтанджийски чарк”. Поправям те не за да блесна със знания, а защото много обичам старата българска дума “чарк”. Името на тази машина сякаш ме праща директно в миналото. Такива чаркове, за съжаление неработещи, има в много етнографски музеи из страната.
Благодаря, Pakita 🙂 Аз нарочно не написах името “Гайтанджийски чарк” никъде, а написах само машина, за да излезе от вас, читателите 🙂
(И не се притеснявай за поправянето – ако не исках поправки, щях да забраня коментарите в блога 😉 )
А неработещите чаркове…
“Не работят” в смисъл “бездействат” и си стоят в музея, защото никой не иска да плете на тях и да ги ползва,
или
“Не работят” в смисъл “счупени са” и стават само за музея.
Не разбрах кое от двете имаш предвид, а аз правя разлика и първия случай е по-тъжен от втория. 🙂
A дали гайтанджийските чаркове не са внесени от Добри Желязков – Фабрикаджията, който е първият захванал се с производство на гайтани, шаяци(дори за турската армия) в така далечния ХIХ век?
А в трявна и аз видях, че бездейства машината и причината е прозаична – никой не иска да се занимава с такива отживели неща. В скоро време децата сигурно само ще четат за тях без да успеят да ги видят на живо. Това е цената на технологичното ни развитие.
До Златоград все още не съм ходила, но и от други съм чувала за етнографския им комплекс.
Възможно е, вили, нямам представа.
А в технологичното развитие няма нищо лошо :), не можем да продължаваме да живеем векове назад 🙂 (но това е една друга тема)
Pingback: Златоград « PmePme’s Weblog
Аз се занимавам с изработката на народни носии и бих желала да закупя от тези гайтани, ако някой знае тел. или адрес нека да ми пише.
Веселка,
http://www.eac-zlatograd.com/bg/atraction/gaitan/ – това е официалният сайт на етнографския комплекс в Златоград. Вероятно твоите отговори са скрити там някъде 🙂