Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен.
В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из Южен Джендем.
Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉
Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути подходящо и времето беше ясно и най-вече – земята беше суха.
Сега, когато вече съм сигурна, че любопитството ви е разчовъркано, започвам от началото 🙂
Джендема е местност в Стара планина и ако искате да си я представите като местоположение глобално и мислено – намира се под връх Ботев, и в двете посоки – съответно Южен Джендем и Северен Джендем – между Калофер, Карлово и Априлци.
Ако искате да щурмувате връх Ботев, то удобните и безопасни маршрути, минават през Южен Джендем, като стартовата точка за щурма е стартова и за нашата разходка.
Въпросната стартова точка се намира на около 8 км. северозападно от Калофер, в близост до Калоферски мъжки манастир. Ако не знаете къде е северозапад, влезте в Калофер, попитайте за мъжкия манастир и ще ви упътят. Само не се стряскайте от така наречения път – асфалтът свършва след точно 200 м. и започва отново 200 м. преди манастира. Пътят е по-проходим с по-височка кола. 😉
Първата точка на еко-пътеката е на около 200 м. зад манастира. Има табели и указания и мястото е добре поддържано – толкова добре, че дали ще следвате табелите в права или обратна посока е все едно – няма да се загубите 😉
Еко-пътеката се казва „Бяла река”, защото се движи по поречието на реката. През лятото, реката е по-скоро поточе със скокчета и миниатюрни водопадчета, но като видите как е издълбала скалите, за да си проправи път през тях, тръпки ще ви побият…
Затова нарекох красотата на Джендема „зловеща” – заставайки на някое от многобройните дървени мостчета над реката, се озоваваш между чутовни скали и чак брадичката ти започва да трепери, защото осъзнаваш колко си нищожен всъщност… Великолепно място за размисъл и равносметка!
Пътеката следва реката и на места върви по самия ръб на планината. Разбира се, целият маршрут е обезопасен с дървени парапети, но въпреки това хубавите обувки и добре подбраното (сухо) време са силно препоръчителни!
На определени (равни) места, сравнително равномерно разпределени, има любопитни кътчета с информационни пана. От едната страна на паното има картинка, а от другата – името на нещото на картинка 🙂 Темите са най-различни, но всички са свързани с флората и фауната на Джендема.
Според указателните табели, разходката отнема 2 часа, но не разчитайте 2 часа да ви стигнат. Като сметнете, че има 8-9 мостчета на невероятни и невъзможни места, на всяко от които ще прекарате поне по 15 минути в съзерцаване и въздишане, и една беседка, която е съвсем в края на проходимата част на Джендема – там, където забравяш що е време и пространство – по-добре си предвидете към 4 часа за разходката 🙂
Преди да ви пожелая „приятна разходка”, трябва да ви обърна внимание на още нещо:
Имайте предвид, че разходката не е безобидна! Времето в Джендема се разваля два пъти по-бързо, отколкото навсякъде другаде. Когато завали дъжд, земята става кална и хлъзгава, а много от пътеките вървят по ръба на пропаст. Не разчитайте на дървените парапетчета да ви удържат. На места маршрутът е тежък за възрастни хора и малки деца.
И все пак: Не пропускайте да пристъпите в сърцето на Джендема, няма да съжалявате.
А на връщане, по път от Калофер към Карлово, спрете и хапнете прясна пъстърва. Ресторантът е до пътя, не знам как се казва, ние го наричаме „Рибката”, защото пъстървата живее в същата тази Бяла река, на която сте се възхищавали до преди малко – реката минава през рибарника и после кротко продължава по пътя си…
Приятна разходка и добър апетит!
Много хубави снимки и хубаво описание/обяснение- мерси 🙂
Също съм приятно изненадана от информационното табло и как интересно и раздвижено е представена местната флора (както и че още не е вандализирано…)
tina, таблата са няколко – поне 7-8, доста интересни и раздвижени.
А не са вандализирани, защото са доста отдалечени от т.нар. цивилизация. до някои от тях, пътят е два часа 🙂
Смея да се надявам, че хората, които ходят по планини, вече са осъзнали някои простички истини…
Мдаааааа! Там е страхотно! Ходих есента за пръв път и много ми хареса разходката. Таблата са запазени и заради това, че пътят до там е меко казано ужасен! Но пък си струва друсането. И още нещо почти нямат обхват мобилните мрежи, което е прекрасно за истинска почивка.
За хора, които са свикнали с физически натоварвания, пътеката ще им се види лека.
вили, а хапнахте ли рибка? 🙂
аз, по принцип, когато сме в Сопот, гледам да си забравям телефона някъде далеч от мен, та затова не съм й разбрала, че няма обхват 🙂
иначе – да, ако човекът е трениран физически, пътечката не е проблем, но по-важното е, че става за нетренирани хора 😉 – хем ще се изморят (потренират 😉 ), хем ще им е приятно 🙂
Не! Не хапнахме рибка, а си купихме за в къщи! И стана прекрасна!
Пихме кафенце, защото бях с приятели, а не семейно. 🙂
хехе, т.е. ядеш навън само семейно, а с приятели пиеш само кафе 😉
(шегувам се 😉 )
да, рибка за вкъщи е добра идея, ако вкъщито ти е близо 🙂
Браво! Много хубаво си го описала. Как да не отиде човек?!
Хи хи хи… Рибата беше жива и съпругът я приготви по-късно. Той е по рибите, а аз по хапването им! 😉
@Петя, наистина е красиво и приятно място!