Анево калé

(само за ентусиазирани туристи-ценители)

Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина.

Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто и планината има пропаст, разбира се. На върха на калéто, GPS-а показа ~1000 м надморска височина – т.е. ~500 денивелация. (Сопот е на около 560 м.н.в., а старта над Сопот – на 1430 м.н.в.).

В подножието на Анево калé има запазени останки от църква, датирани от 13-14 в. Анево калé е средновековна крепост, историческата справка заb която, показва, че е била населена още от римското време (I – IV в.), после е имало византийци (V – VI в.) и накрая, преди да бъде превзета от турците, е била населена от българи (XI – XIV в.). Пак справката с историята твърди, че това е една от последните крепости, паднала в ръцете на турците.

Към днешна дата, от Анево калé е останало малко. Запазени са високите стени на основната кула, които се виждат от пътя. Зад тях е запазена част от крепостната стена и основния град, които не се виждат почти от никъде и които всъщност си заслужава да бъдат посетени. Личи си, че са правени опити за укрепване и реставрация на калéто, но не особено успешни. Древните камъни са си все още един върху друг, докато „възстановената” част е срутена и продължава да се руши. Допускам, че след 20 години от крепостта ще е останало почти нищо, а след още 50 години ще има евентуално само снимки.

Затова, ако сте любители на трудните маршрути – сега е момента.

До Анево калé се стига трудно. Ако сте опитен турист, около един час интензивно ходене ще ви бъде достатъчен. Ако с вас има деца или хора, свикнали да ходят само по туристически пътеки, ще ви трябва поне час и половина, за да се изкачите до горе. Наклонът на терена е средно ~45 градуса, като започва от 30, а на моменти стига до 70. Това е казано „на око”. Казано „на крак” – без туристически обувки или стабилни високи маратонки с дебела подметка, изобщо не тръгвайте.

До подножието на Анево калé може да се стигне с автомобил. Ако имате по-високопроходимо возило, можете да стигнете чак да останките на църквата. Там оставяте колата и тръгвате право нагоре. Това е единствения ориентир. Вървейки нагоре и отляво на ромолящата река, ще видите чешма. Има вероятност в летните месеци тя да е пресъхнала, така че непременно се снабдете с достатъчно вода предварително. За този маршрут ви трябва поне един литър на човек, като е добре да си оставите част от водата за пиене по пътя обратно надолу. Като се нарадвате на чешмата, тръгнете по пътеката през гората на запад (т.е. на ляво), а не нагоре по скалите. По сипеите и скалите ще тръгнете малко по-късно, но не точно по тези, а по едни малко по-вляво. 😉

Тази пътека, която споменах, служи само за първоначален ориентир за посоката и трябва бързо да я изоставите и да тръгнете през поляните и гората нагоре. Ако следвате пътеката, ще обикаляте около крепостта в подножието й и няма да можете да се качите. Вашата посока е само една: Нагоре!

Верният път е трудният. Това е част от предизвикателството на маршрута.

На едно място пътеката се разклонява – едната продължава на запад (на ляво) през гората и прилича на туристическа пътека, а другата тръгва право нагоре по едни сипеи и скали и почти не прилича на пътека. Ето това, неприличащото на пътека, е единственият верен път нагоре към крепостта 🙂 .

Като излезете от гората, ще се ориентирате по-лесно, защото ще виждате планината, а малко по-късно и калéто. Там вече ще откриете пътечка, но и тя е за един човек и минава по сипеи и скали. Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-стръмно става. На места, ако водата не беше издълбала стъпала в скалите, нямаше да можете да се качите. Оглеждайте скалите и запомнете пътя за връщане, защото има трева и храсти и като превземете поредната скала и се обърнете назад, тя изглежда гладка и непристъпна в обратна посока.

Когато пристигнете на върха, си подарете време за почивка, защото пътят обратно не е по-лесен. Докато се катерите по скалите и си почивате, имайте предвид, че най-горе живеят лястовици, които се забавляват да пикират покрай вас. Лястовичките летят много бързо, не се вижда как приближават и издават свистящ и стряскащ звук. Споменавам го изрично, защото има вероятност да ви стреснат и ако размахате ръце, може да изгубите равновесие, а точно тази част от „пътеката” минава по ръба на пропастта.

Когато се изправите между останките на предната кула и тръгнете на север, за да стигнете до основния град, ще се озовете на ръба на отвесна стена (не повече от 15-20 метра), на която има допълнително поставена стълба (слизайте и се качвайте един по един). Там обикновено духа силен вятър. Независимо от посоката му – не го подценявайте. Не вярвам, че го казвам точно аз, но: не разпервайте ръце като птици, защото има вероятност наистина да ви издуха. Когато ние бяхме горе, духаше северен вятър със скорост около 12-15 метра/секунда. Ако сте с тегло 60-70 кг, се иска усилие, за да стоите стабилно изправен срещу такъв вятър, а за децата е опасно да се опитват да стоят изправени.

Пътят нагоре е труден, но за награда ще получите гледка и усещане, които ще спрат дъха ви, а планината зад вас само ще допълва чувството, че сте на върха на света, където е създаден живота, преди да се спусне бавно в долината…

Приятно откривателство, приключенецо!