LeeNeeAnn

Вълкът и Агнето

LeeAnn September 16, 2006 December 23, 2022Култура 0

“Вълкът и Агнето” или Правото на силния. Le Loup et l’Agneau Jean de la Fontaine La raison du plus fort est toujours la meilleure : Nous l’allons montrer tout à l’heure. Un Agneau se désaltérait Dans le courant d’une onde pure. Un Loup survient à jeun qui cherchait aventure, Et que la faim en ces lieux attirait. Qui te rend si hardi de troubler mon breuvage ? Dit cet animal plein de rage : Tu seras châtié de ta témérité. – Sire, répond l’Agneau, que votre Majesté Ne se mette pas en colère ; Mais plutôt qu’elle considère Que je me vas désaltérant Dans le courant, Plus de vingt pas au-dessous d’Elle, Et que par conséquent, en aucune façon, Je ne puis troubler sa boisson….

Огненият залез

LeeAnn September 15, 2006 February 29, 2020Приказки за разни неща... 0

В този ден Слънцето не искаше да залезе… Заинати се и отказа! И друг път съм ви разказвала колко своенравен е баща ми, но този път, по едно време, съвсем вече не вярвах, че ще успеем да излезем на глава с него и да го накараме да се оттегли… Освен, че е своенравен, той е и доста кокетен! Слънцето много добре знае, че дори и най-лошите и безчувствени хора се радват на цветовете, които разлива по небето, когато се приготвя за сън (… макар и това да не е точно сън…). И той, също като всички природни творения, всяка земна вечер, преди да се оттегли от небосклона и да даде на част от мен и обитателите ми заслужена почивка, си прави вечерен тоалет! Суетата и…

Нещо, което Някой иска да каже на всички…

LeeAnn September 14, 2006 September 14, 2006Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

Това, което исках да кажа исках да кажа, че обичам някого, исках да кажа, че някой ме обича, исках да кажа, че се усмихвам, исках да кажа, че съм щастлива… красиво… обичах, не като егоист, обичаха ме егоисти, усмихвах се… понякога, едва ли съм била щастлива, по-скоро бе само желание… това е разговор между мен и мен, който никога не се състоя. надявам се да се усмихна утре, надявам се да ме обичат утре, надявам се със страх… надявам се отново да бъда. автор: Диана

Да подариш усмивка

LeeAnn September 13, 2006 December 27, 2007Реалността 2

Задавам си един въпрос… Какво би накарало човек, който практически не те познава, а знае за теб само това, което си му написал в девет изречения в ICQ, след десетото да реши да ти направи подарък? Не е усмивката ти… Не е погледът… Какво е… Усещане?… Не знам! Държа подаръка в ръцете си и се усмихвам… Все още има хора, които обичат да подаряват усмивки на непознати! Това е Истинска новина, която си заслужава да бъде споделена! Благодаря ти, Иво!

Най-страшен е самият страх!

LeeAnn September 11, 2006 June 29, 2020Емоции в проза 4

Много хора си мислят, че всичко екстремно е пристрастяващо! (Виж коментар № 3: “LeeAnn, всичко екстремно е пристрастяващо 🙂 Опитай нещо друго и ще установиш ефекта.”) Само, че няма нищо подобно! Екстремното само по себе си не е нищо друго, освен чувство. Но при всеки човек това чувство е различно. Ако всичко екстремно беше пристрастяващо, то всички софиянци щяха да са пристрастени към возене в маршрутки в пиков час… Май не забелязвам такива нагласи 😉 … Проверката в речника за “extreme” показва като значение “необикновен, извънреден, прекален”. Това означава, че думата екстремен може с еднакъв успех да се приложи като прилагателно едновременно към думи като “страх” и “удоволствие”. И точно от тук идва разликата във възприятието и грешната нагласа на хората. За повечето хора всичко екстремно…

Парапланеризъм: Фигури във въздуха

LeeAnn September 8, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 4

Както обича да казва един скъп на сърцето ми човек “Фигури се получават, когато пречиш на крилото да си лети!” Да, така е! Не бива да се пречи на крилото да лети. Но… в човешката ни природа е заложено да правим това, което не бива… А и е много важно КОЙ точно пречи на крилото да лети, разбирай: кой точно прави фигурите. Защото, ако аз преча на крилото – това е самоубийство или даже убийство, не знам… Но ако Емо пречи на крилото да лети и аз също съм закачена за това крило… Това е …. Ихааа, уау… УАУ… Това е нещо, за чието описание търся думи вече десетина дни и не съм сигурна, че съм ги намерила… … … … В този ден времето…

Бай Ганьо и Интернет

LeeAnn September 7, 2006 July 5, 2010Вечният Бай Ганьо 11

И почва се писането… “Научаваме се, че…” – пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е “научавал” някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му – излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… Той чете своето произведение на Данка Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата. … из “Бай Ганьо журналист” ***…

Полет в тандем: Подарена свобода!

LeeAnn September 6, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 9

От първия ми тандемен полет изминаха около два месеца и още около 6 полета. Всъщност летяла съм точно седем пъти досега наяве и безброй пъти на сън. На пръв поглед изглежда, че доста неща са се променили от тогава, но като се замисля и се вгледам по-внимателно в себе си, разбирам, че това е само зрителна измама 😉 . Повечето неща са си същите. Аз съм си същата… почти… Ако може изобщо нещо вече да е същото… Променил се е броят на полетите ми, но не и името на пилота ми – той все още продължава да си се казва Емо. И продължава да е все така търпелив, спокоен, усмихнат, добър и толерантен с мен. Обичам да летя с Емо! Когато летя с него и той ми подарява…

Ловецът на крокодили

LeeAnn September 5, 2006 October 24, 2013Реалността 2

За мое най-голямо съжаление, понякога истинските новини са тъжни. Вчера, 04 Септември 2006 г., ВВС съобщи за нелепата смърт на Стив Ъруин, ловецът на крокодили. Спомняте си го – онзи добродушен симпатяга, който целуваше, прегръщаше и сякаш омагьосваше крокодили в предаванията на Animal Planet. Каквото и да се каже и напише ще е малко и излишно… Морето го прибра… Според писатели-фантасти, магьосниците могат да се преобразяват и да се превръщат в животни, а делфините са преобразени магове, влюбили се в океана и отказали се от човешкия си образ… Плувай безспир… http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/5311298.stm

Парапланеризъм: Забавен разговорен речник на термините

LeeAnn September 5, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 5

Със специални благодарности към всички вас за помощта 🙂 Този речник е забавен, не защото термините в него не са истински, а защото когато ги знаеш е забавно. Когато не ги знаеш, не само че не е забавно, а дори е тъжно, защото не схващаш и грам от това, за което се говори около теб. Този речник е разговорен, защото съдържа думи и изрази, които парапланеристите използват, когато разговарят помежду си. И накрая, този речник е речник, защото се опитва да обясни думи и изрази, както от към забавната, така и от към сериозната им страна. “Придървяне” – кацнал върху дърво, по аналогия от приземяване. “Присклоняване” – кацане върху склон. Случва се ‘без да искаш’ – като в детската градина. “Пригъзяване“ – специална техника за…

Душата на парапланера

LeeAnn September 4, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 0

Крилото е живо и има свой собствен пулс, душа, глас… Глас, който ти говори и те води, а ти трябва само да се научиш да го разбираш, слушаш и следваш… При всяко трепване, всеки порив на вятъра, всяко движение, крилото издава звук с различна честота и тембър и запява песен… Песен, която излиза от неговата душа и се влива направо в твоята… Слушайки песента на крилото, душата ти се настройва на тази честота и членоразделната реч изчезва, а остават само звуците… Всяка камера, всяка връв, всеки ръб имат свой звук и глас, своя извивка и специфична осанка, които са част от тялото и душата на крилото. Те са невроните, те са гласните струни, те са кръвоносните му съдове. Когато си горе, сам с крилото си,…

Maniana или един (не)обикновен парапланеристки ден

LeeAnn September 1, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 2

Всеки един (не)обикновен парапланеристки ден в Сопот започва със … събуждане от сън. Събуждането е точно … когато бие църковната камбана, която се чува в целия град, всеки ден, по едно и също време… Следва задължителна закуска, кафе по желание, в заведение срещу клуба, така че закусващите да държат под око новопристигащите и … обратното. И така, леко и кротко, докато дойде време за тръгване към лифта. А то идва когато всички са се натуткали достатъчно, качили са крилата и оборудването по колите и вече стоят и чакат, но не знаят точно какво… Като започнат да се питат един друг “Какво чакаме всъщност?”, значи е време за тръгване към лифта и за качване за първия полет за този ден. Кога е време за първия полет…

Парапланеризъм: Изкуството да казваш “НЕ”

LeeAnn September 1, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 0

Когато чуя думата “парапланеризъм”, в съзнанието ми изплуват множество асоциации, една от които е “НЕ”! Да! Точно така! Това е думата “НЕ”! Но не просто “не”, като нещо забранено, непозволено, недопустимо, неосъществимо, недостижимо или невъзможно, а “не”, като нещо преценено, осмислено, осъзнато, разбрано и прието. Едва ли има друго занимание (защото не мисля, че думата е “спорт”), в което умението да казваш “не” на себе си, да се е превърнало в изкуство и да е от толкова съществено значение, каквото е за парапланеризма. В парапланеризма “НЕ” не означава страх, неувереност, неопитност, не е признак на колебливост или незнание. В парапланеризма “НЕ” значи бъдеще! Само този, който може да спре себе си в точния момент, само той може да стигне достатъчно далеч и да остане там…

Баба във въздуха!!!

LeeAnn August 31, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 7

На 27 август 2006 г. баба Тотка Парушева, родом от Сопот, доказа, че за летенето няма възраст. Тя е на 82 години и в чест на 53 рожден ден на сина си, полетя в тандем с Емо!!! Как се е решила ли? Дренките са виновни! Решила го е за 5 мин, като разбрала, че опитен тандемен пилот й яде от дренките пред къщата… Та, от дума на дума… и полетя! Трябва да си призная, че като я видях сутринта на лифта първо съжалих нея, после реших, че Емо се е побъркал, а накрая установих, че сигурно грешката е в мен, щом се притеснявам толкова… Очевидци на старта разказват, че излитането е било весело. Баба Тотка просто е седнала в сбруята, а здравите ръце на Ицо…

International BlogDay

NeeAnn August 31, 2006 February 25, 2020Реалността 7

Според една съвсем наскоро създала се традиция, днес се отбелязва международният ден на блогъра, като за целта даже има създаден и специален сайт — http://www.blogday.org/ (който по някаква причина обаче не иска да ме допусне до него). Идеята на BlogDay е в намирането на поне един ден, който блогърите от цял свят да посветят на запознанство със свои колеги от различни страни и с разнообразни интереси, като в този ден те да могат да разкажат на своите читатели за останалите блогъри, с които се познават. На посоченият сайт даже има списък с действия, които са силно препоръчителни за този ден (засега няма превод на български, но не съмнявам, че този пропуск ще бъде бързо коригиран). Появата на такъв специален ден не е изненада, след като…

Градът на чешмите

LeeAnn August 31, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 3

Вероятно няма да сгреша много, ако нарека Сопот “градът на чешмите”. Това е едно от нещата, които ме удивляват в този град, в който времето е спряло… Но не точно спряло, а вървящо в обратна посока… На всяка малка уличка, на всяко завойче, има чешма, сътворена от ръцете на майстор от миналия или дори по-миналия век, от която с пълна сила тече чиста, кристално бистра, освежаващо студена планинска вода. Заставаш пред чешмата, запленен от ромона на водата и спонтанно подлагаш шепи под чучура, за да отпиеш… Но тази палава вода не е за пиене… Тя е толкова буйна, че не се задържа в шепите ти, а ги ползва за водоскок и докато се усетиш те облива целия, така че сухо място да не остане по…

Летенето е болест

LeeAnn August 30, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 2

Летенето с парапланер е болест! Силно заразна и много много опасна, защото още не е измислено лекарство за спасение на болните! Болестта започва с игрив блясък в очите, който рязко се засилва при всяко съприкосновение с летящи хора, с всеки поглед към небето и с долавянето на всеки неуловим шум на крило… И така, с течение на времето, блясъкът се превръща в искрица, а после – в пламък! Забележите ли пламък в очите на някого при споменаването на думи като “летене” или “парапланер” – бягайте далеч от него! За него вече надежда няма, но за вас все още не е късно да избегнете заразяването. Внимавайте, защото заразите ли се веднъж – връщане назад НЯМА! След всеки следващ полет, желанието за летене се увеличава, докато спре…

Мърфизъм

NeeAnn August 28, 2006 August 29, 2006Мърфизми 0

Посвещава се на негово превъзходителство MPM и prizraka Ивайло от soc.culture.bulgaria, както и на всички останали знайни и незнайни апологети на някои социални учения, завършващи с наставката -изъм: ТЕОРЕМА НА ГИНСБЪРГ: Не може да спечелиш; Не може да завършиш наравно; Не може дори да излезеш от играта. КОМЕНТАР НА ФРИЙМЪН ВЪРХУ ТЕОРЕМАТА НА ГИНСБЪРГ: Всички важни филoсофски системи, които се опитват да накарат живота да изглежда смислен, се основават върху отрицанието на една от частите на теоремата на Гинсбърг. За доказателство: Капитализмът се основава върху допускането, че може да спечелиш; Социализмът се основава върху допускането, че може да завършиш наравно; Мистицизмът се основава върху допускането, че може да излезеш от играта.

Принципът на Гейтс (aka Gates principle)

NeeAnn August 23, 2006 August 23, 2006Мърфизми 0

В света на точните науки и технологиите, законите на Мърфи са като библията за християните, корана за мюсюлманите или Ведите за хиндуистите. Всъщност, “закони на Мърфи” е събирателно понятие, тъй като всеки от тях носи името на своя “откривател”, но аз искам да разкажа само за един от тях — за принципа на Гейтс. Може би много хора от посветените в тайните на информационните технологии са чували онзи виц, в който Бил Гейтс предложил, когато една лимузина се повредила на пътя, да слязат от нея и пак да се качат, и тя щяла отново да тръгне. От този анекдот се избистри и принципът на Гейтс, на който последната формулировка прилича горе-долу на тази: “Когато някаква хардуерна част от компютъра се повреди, просто я извадете от…

Двама…

LeeAnn August 10, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 8

Човек извървява пътя до този свят сам и когато дойде мига да си тръгне от него – отново си тръгва сам. През цялото останало време, по земния си път между началото и края, той споделя и не прави нищо самостоятелно. Взима и дава, търси и намира, изкачва се и слиза, издига се и пропада, мрази и обича… Но не сам! Въпроси, отговори, решения, пътеки, посоки, стремежи, желания, мечти… Но не сам!… Мечтите са за двама! Сбъднатата мечта е щастие! Само споделеното щастие е истинско! Истински щастлив е този, който може да открие искрицата щастие в очите на другия! Усмивката е за двама! Тя дава топлина на този, който улови трепета на устните… Красотата е за двама! Само видяната и докосната красота е истинска. Непочувстваната красота…