В света на точните науки и технологиите, законите на Мърфи са като библията за християните, корана за мюсюлманите или Ведите за хиндуистите. Всъщност, “закони на Мърфи” е събирателно понятие, тъй като всеки от тях носи името на своя “откривател”, но аз искам да разкажа само за един от тях — за принципа на Гейтс. Може би много хора от посветените в тайните на информационните технологии са чували онзи виц, в който Бил Гейтс предложил, когато една лимузина се повредила на пътя, да слязат от нея и пак да се качат, и тя щяла отново да тръгне. От този анекдот се избистри и принципът на Гейтс, на който последната формулировка прилича горе-долу на тази: “Когато някаква хардуерна част от компютъра се повреди, просто я извадете от нейното място, след това я върнете обратно и тя ще проработи отново”. В началото гледах на този принцип повече като на шега, след това започнах да го възприемам лека-полека по-сериозно, докато преди няколко дена не получих поредното доказателство за неговата достоверност.
Историята започва банално — с предоставянето на компютъра от снимката за ползване от един доцент в Софийският университет “Климент Охридски” след развалянето на старият му компютър. След което, този компютър, по някакви обективни причини, стигна до мен с молба да бъде подготвен за употреба. И аз, като прагматичен човек, реших, че използването на диска от старата машина е добра идея — спестяваше се времето за инсталация и прехвърляне на данните от архива. Речено-сторено и замяната на диска беше мигновено извършена, след което също толкова мигновено сработи основният закон на Мърфи и новата машина не пожела да тръгне. И не само да тръгне, ами не пожела даже да започне да се проверява сама. След кратко обмисляне на ситуацията, започнах да пипам тук-там с надеждата нещата да се оправят (не от само себе си, а с божията помощ). Резултатът, както се очакваше, беше отрицателен — явно този ден не съм му бил симпатичен. След този обезсърчителен резултат, реших че причината за всички тези неприятности е старият диск, който бях решил да използвам, още повече че той още от преди тракаше особено нехарактерно за този тип устройства и най-естествено реших, че е повлиял лошо на дънната платка. А в такъв случай нещата вече опираха до носене на дъното в сервиз. От предишният си горчив опит с развалени дънни платки, бях останал с добри впечатления от сервиза на фирма “Argus Computers”, която дълго време обитаваше една приятна къща на улица “Кръстьо Сарафов”. Но от няколко месеца, тази фирма се премести на нов адрес — някъде в “Младост 1”. Но въпреки това и поради липсата на по-добра алтернатива в района на Лозенец, реших че въпреки всичко ще се ходи до там. Преди да тръгна, естествено, че разглобих машината — махнах всички допълнителни платки от нея, махнах захранването, защото нямаше как да извадя дънната платка (погледнете пак снимката), откачих всички излишни кабели, направих скица на джъмперите, намерих кутия, в която да нося дъното и някъде тук през главата ми мина мисълта за принципа на Гейтс — дали да не взема да сглобя всичко отново и да видя дали няма да тръгне? Но останах само с минаването — един от редките случаи, когато реших да пренебрегна нашепваното от интуицията ми. След половин час разходка напред-назад из “Младост 1” най-после открих къде е новото място на фирма “Argus Computers”, съответно бях упътен към сервиза им, където предадох злополучната дънна платка в ръцете на една любезна и млада девойка, с уговорката, че още същият следобяд мога да проверя докъде са стигнали с диагностиката на дъното. Както и да е, на следващата сутрин разбрах, че на дънната платка нищо и няма и съвсем спокойно мога да отида да я взема, което и направих следобяда на същият ден, като този път обикалянето из “Младост 1” беше сведено до минимум — все пак вече бях запознат с обстановката около сервиза.
На следващият ден след прибирането на дъното от сервиза дойде момента за повторното сглобяване на машината, което също беше сравнително бързо направено. И каква беше изненадата ми (не съвсем неочаквана, разбира се), когато машината заработи почти като нова. След което бяха извършени няколко рутинни манипулации по инсталиране и настройване на операционната система, и в момента машината от снимката стои и чака някой да дойде да си я прибере — някой, който имаше страшно много нужда от нея.
И накрая, след толкова много писане, дойде време и за поуките от тази (тривиална) история — не подценявайте значението на принципа на Гейтс в частност и на законите на Мърфи като цяло, и се доверявайте на интуицията си в ситуации, в които нямате достатъчно информация за да вземете логично решение.
PS. Самата книга “Законът на Мърфи или защо нещата вървят наопъки” от Артър Блох мисля, че можеше да се намери някъде из дебрите на www.data.bg, но за целта ще трябва да проведете локално търсене из форумите с ключови думи “закон(и) мърфи”. Поне аз я бях открил по този начин, но не гарантирам, че все още е налична там — след последните напъни на ГДБОП в обслужване на интересите на частни фирми, няма да бъда изненадан, ако вече я няма. Но за сметка на това, книгата може да бъде купена и online, което пък е най-добрият начин да и се насладите свободно и без притеснение, че може да ви посетят разни нежелани посетители с маски на главите.
PPS. И ако трябва да бъда последователен и да следвам поуките от този разказ, трябва тези дни да разглобя и сглобя отново старата машина, от развалянето на която всъщност се роди тази история, защото имам усещането, че и тя може да проработи 🙂