LeeNeeAnn

Едно и едно не прави две това го знае всяко дете. Математиката е да си седиш и кротко рибки да броиш. Но ако искаш птица да си уловиш, ще трябва да се научиш да летиш. И две и две четири не е! Ако аз ти подам ръцете си две и ти ги задържиш в твоите две, ще изгреят хиляда слънца и ще озарят милиони сърца. За три и три се замисли и отговора сам си намери. Той е скрит там където Небето целува Морето, където лодки с по три платна изчезват във безкрайността. Четири и четири осем не е! И това го знае всяко дете! Ти по пътя си спри, два пъти в четирите посоки погледни, и ще усетиш как само в миг от вечността си обгърнал с…

Continue reading

Continue reading

Тя живееше сама в едно тъмно, много тихо, почти изоставено, но много сигурно, тайно и защитено място. Почти – защото от време на време там се завъртаха за кратко разни такива като нея, но после те си тръгваха, а тя оставаше. Оставаше да чака да дойде нейното време да излезе оттам и да види светлината. Светлината… Единственото, към което се стремеше. Преди много години, когато отиде да живее там, още в началото, около нея имаше светлина и се чуваха гласове, но скоро това се промени и наоколо стана съвсем тихо и тъжно. Тя знаеше, че не е забравена, а че просто не й е дошло времето. Една сутрин, когато отвори очи, чу че онзи глас отново я вика. Гласът бе малко променен, но тя го…

Continue reading

Continue reading

Аз като бях малка, не бях голяма. Като бях малка, бях послушна, но много обичах шоколад. И сега обичам шоколад. И после ще обичам шоколад. Но сега и после мога да отида да си купя, а преди, като бях малка, не можех. В моето детство всъщност почти не си спомням да се е продавал свободно шоколад или пък родителите ми не са можели да си го позволят. Не знам. Нямам ясни спомени, но малкото, които имам, са по-скоро весели.  Живеехме в голям апартамент, с две входни врати, много дълъг коридор, който отделяше кухнята от жилищните помещения и врата по средата на коридора. Идеята е била слугинята да има ключ от входната врата, която води към кухнята, а стопаните да заключат средната и тя да няма…

Continue reading

Има хора и изрази, които ме разсмиват в каквото и разположение на духа да съм. Те толкова невинно изтърсват нещо глупаво, че чак си просят да се помайтапиш с тях. Е, понякога сърце не ми дава да го направя, но поне мога да споделя с вас няколко глупости от последните дни:  ***  Лелка маха на маршрутка и преди да се качи пита шофьора: „Направо на централна гара ли отивате?” Той кимва условно-утвърдително, защото май не е на „ти” с членоразделната реч и тя се качва. След третото спиране да качи или свали пътник тя надигна вой – защо бил спирал… Предполагам, че просто се е объркала и/или е била нервна, но съм доволна, че слезнах доста преди централна гара.  ***  Тия дни вися в Алианса…

Continue reading

Ще дойде ден, Морето ще удави всеки звук и Земята с тишина ще се обвие. Ще дойде ден, Слънцето ще спре да бъде тук и Земята с мрак ще се покрие. Ще бъде нощ, Луната мъдро ще ни води по светлата пътека из безбрежната шир. Ще бъде миг, ще спрем смирено посредата, за да усетим силата на мрака и тишината. Ще дойде ден… Ще бъде нощ… Ще спрем във миг… Но днес сме двама на Земята, където още властва светлината.

Continue reading

Continue reading

Continue reading

Вчера, от 19:30 h трябваше да се проведе поредният протест срещу посегателствата срещу българската природа. Мястото на протеста беше кръговото движение около паметника на Васил Левски, като идеята на протеста беше да се пресичат непрекъснато пешеходните пътеки около него. И както винаги, мястото изглеждаше спокойно, та чак идилично, доколкото може да има такива места в този град. Понеже имах работа за вършене около Сточна гара, която приключи малко след шест часа, реших да се разходя около мястото на събитието и да се запозная с обстановката. Лека-полека, бавно и без да бързам се качих по бившия булевард “Волгоград” и покрай музикалния театър “Стефан Македонски” стигнах до кръговото движение около паметника. И останах изненадан, че видях полицейски коли, заели позиция около него. Близо час и половина преди…

Continue reading

Отдавна съм се отказала да чета вестници и списания, изключая специализираните. От време на време обаче се случва в ръцете ми да попадне женско списание и любопитството ми надделява. След това винаги се ядосвам! Освен рекламите, които заемат повече от 1/3 от мястото и старите рецепти за манджи, които списанията май си „менкат” от години, всичко останало са безполезни статии. Е, има и клюки от рода на: „Катрин –Зита Джоунс не може да готви”. !!!!!!. Последният път бях приятно изненадана. За кратко. Точно за две страници време. В тях пишеше, че трябва да се харесваме, такива каквито сме, че състоянието на духа е важно за състоянието на тялото и че „красотата отвътре личи отвън”. Нещо от рода на: „Споко, дебеланки, за всеки влак си има…

Continue reading

Според третото издание на тълковният речник на издателство “Габеров” от неясно коя година, българската думичка “знак” означава следното: знак, знакът, знака, мн. знаци и знакове, от мъжки род — възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление (примери — писмени знаци; пътни знаци; знак за внимание; лош знак; знак за съгласие etc). Прилагателни — знаков, знакова, знаково, мн. число — знакови. Или казано накратко, думата ‘знак’ предполага наличието на някакво указание за (или към) нещо си, било то материално или нематериално. И употребата му като прилагателно, би трябвало да води към същото или поне подобно заключение. Нали? А сега, погледнете се в огледалото, погледнете долната снимка и признайте — не звучи ли абсурдно съчетаването на прилагателната форма на думата ‘знак’ със съществителното…

Continue reading

Чела съм много мнения по този въпрос, повечето от които твърде крайни. От тях човек остава с впечатление, че всяко дете, което иска куче, е нещастно и/или малтретирано. А куче иска почти всяко дете – т.е. – няма нормални деца?!  Почти всяко дете иска куче и това няма нищо общо със семейната среда. За отношенията в семейството може да се съди по отношението на детето към животното – то ще пренесе върху него всичко, което му липсва или му идва в повечко.  Искането на куче е проявление на естествения човешки стремеж да се грижим за някого – също като играта на принцеси и принцове, майки и деца, лекари и болни. Тези игри също са показателни за средата, в която расте детето: и при тях единият…

Continue reading

(скороговорка за свикване с водораслите)  Във морето расъл един водорасъл, и докато расъл, във водата пасъл, ден и нощ не мирясал, докато не втасал. 

Continue reading

Миналата година, някъде по това време, за първи път се запознах с идеята за международния ден на блогърите.Според вече създалата се традиция, в този ден трябва: 1. Да представите на останалите си читатели поне пет (но може и по-малко, де) нови блога, които са ви заинтригували дотолкова, че сте започнали да минавате често и редовно през тях; Готово, ето моята класация (подредена е по азбучен ред, а не по предпочитание) за тази година: енея вородецки мишел пейо попов симион патеев ясен праматаров 2. Трябва да ги уведомите, че сте сторили този грях и сте ги избрали да бъдат част от международния ден на блогърите; Това условие се чудя дали да го изпълня — знам, че посещават блога ни и сами могат да разберат какво им…

Continue reading

На 29 август, от 19:30 h, беше проведен поредният протест срещу съсипването на българската природа от пишман инвеститори и бизнесмени, като този път акцентът беше поставен върху поредните безобразия, които се извършват в Рила. Протестът беше обявен, както на обичайните места (savestrandja.ludost.net), така и на новопоявили се такива (saverila.ludost.net). В тази връзка искам да предложа на стопанина на ludost.net (който и да е той) да създаде и saverhodope.ludost.net, където също може да се публикуват анонси за подобни събития, като това, от което ще видите снимки след малко. Часът е накъде малко преди 19:30 и мястото, определено за провеждане на протеста, изглежда все още мирно и тихо. Но въпреки, че изглежда така, във въздуха се носи нещо — доказват го колите на репортерският екип на бТВ…

Continue reading

Continue reading

Continue reading