LeeNeeAnn

Знам, че няма случайни неща и вярвам, че всяко нещо, което се случва на човек, има точно определен смисъл и влияе на всички наоколо, дори да не го разбираме в момента – смисълът по някое време се връща при теб и ти се отблагодарява. Когато преди 10 години започнахме да пишем LeeNeeAnn, аз започнах да си задавам въпроси от рода на „Има ли смисъл?“, „Това помага ли на някого изобщо?“, „До кога има смисъл да пиша?“ и хиляди от този род. Хората преживяват кризи на смисъла, защо блоговете да не ги преживяват, след като биват списвани от хора? Вярно, 10 блог-години звучат повече от 10 човешки години, но то е само защото са 90% концентрат 😉 – съдържат само най-наситената част на човешките ни емоции…

Continue reading

Отново бяха празници и противно на общата нагласа, Л. не харесваше тези периоди. За него това означаваше огромно, непосилно напрежение. От години той бе свързан с П. във всички възможни смисли и всеки път историята се повтаряше. Коледа минаваше, после Нова година, Ивановден идваше неусетно и докато П. се забавляваше, Л. се напрягаше все повече и повече. Единствените мигове на спокойствие, Л. споделяше със съ-обитателите си, но те не можеха да го разберат, защото за тях празниците бяха време за почивка. Чудеха му се на мрънкането и оплакванията. Липсата на разбиране, не правеше живота на Л. по-лек. Той се чувстваше напрегнат, изтерзан и вехт. Мислеше си колко му е писнало всичко и обмисляше да скъса с П. Във всички възможни смисли. Заплаши го, че ако изяде още…

Continue reading

Ако ти се струва, че не можеш нещо – непременно Опитай! Ако ти се струва, че го можеш – Направи го! Ако те срещне мечта – Изживей я! Ако ти се отдаде случай – Влюби се! Отново и отново! Ако ти се изпречи скала – Изкачи я! Дори да се наложи да се върнеш по обратния път, удоволствието и урокът от изкачването, си остават изцяло за теб! Топла и уютна Коледа и безгранична нова 2016 година! Lee&NeeAnn

Continue reading

Ако бях написала тази статия преди 9 години, тя щеше да се казва „Човекът, който подарява свобода”. Тогава си мислех, че Емо ми е подарил свобода… И, да, има статия с такова име, писана тогава… С годините обаче, с десетките часове, в които съм разказвала за летене на десетките си любопитни и любознателни приятели, със стотиците часове, прекарани с глава в облаците, осъзнах, че никой не може да ти подари свобода. Свободата е нещо, което носиш в себе си, но си затрупал с предразсъдъци и ограничения и си забравил как да използваш. Емо ми подари крила и ме научи как да ги използвам, за да си доставям свобода. А това е много по-ценно дори от самата свобода… Емо ме научи да летя. Как ли? Както…

Continue reading

Continue reading

аз пак невинен, то така си беше 🙄

Continue reading

Аз съм щастлив човек и имам късмета да познавам феноменални хора! Днес, Денят на народните будители, е подходящ ден, да ви разкажа за тези от тях, които ме вдъхновяват! Те са най-обикновени хора, но крият в себе си НЕОБИКНОВЕНА сила! Имам приятел, който е незрящ, и който свети като малка звездичка на нощното небе и то толкова силно, че огрява целия свят. Той е едновременно зрял и мъдър за възрастта си и по детски наивен и чист. Той е силно позитивен човек, въпреки, че животът всеки ден го изправя пред препятствия, непознати за нас, зрящите. Но, със сигурност знам, че той вижда неща, които на нас, уж зрящите, ни убягват. Аз взимам от неговите чистота, позитивност и светлина, за да продължавам да се усмихвам всеки…

Continue reading

По пътя към Ада, on the Highway to Hell, можеш да срещнеш истински мъже – силни, устойчиви, упорити, железни! Мъже, които не знаят точно къде отиват, но знаят накъде и защо са тръгнали. Мъже, за които не е важно пристигането, а е важно пътуването. Мъже – железни Железни – със сертификат 😉 Тази публикация първоначално беше замислена като най-обикновен преразказ на разказа за едно обикновено пътуване до края на света и обратно на един обикновен човек с обикновен мотор. Слушайки разказа му обаче, се оказа, че в тази история няма нито едно обикновено нещо и няма как да остане „просто пътепис”. Едва ли ще мога да ви преразкажа всичко, защото за голяма част от пътя, снимките говорят повече от думите. Ще се опитам да ви…

Continue reading

… или „Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!“ Какво празнува ли? Не е рожден ден. Важното е, че организацията беше тайна. Толкова тайна, че чак хората от рецепция бяха забравили за нея и се опитаха да се издънят… Толкова тайна, че чак мястото на празника бе обгърнато в истинска природна мъгла (за разлика от натуралните мъгли, които пристигнаха за празника 😉 ). Толкова тайна, че на „Софийска лудост“ им се наложи да се нанесат тихо. Ама тихо ТИХО – със ситни тихи стъпчици, БЕЗ да говорят и гледайки в земята, поддържайки мита, че ако ти не виждаш и теб не те виждат 🙂 За щастие, това остана единственият неразбит мит в тези 40-50 часа… За сметка на това, митове от рода на…

Continue reading

Това е най-търпеливото водно конче, което някога съм виждала. Първо ме изчака да се приближа достатъчно, след това ме изтърпя да се наместя, така че да не цопна в Арда докато се заплесвам по него, след това изчака да пробвам всички режими на фотоапарата, докато реша как точно ще го снимам и накрая, когато прецени, че „стига толкова” – разпери крилца и отлетя 🙂  

Continue reading

Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично, даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници… Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата. А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка, когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга, огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест… И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉

Continue reading

Искам да се науча да забравям за страха и тревогата. Изживените. Искам да се науча изобщо да не ги запомням. Ако успея, обаче, да се освободя от тях, няма ли да загубя и част от себе си? Тази, скритата в спомените… Има спомени, белязани от тревога и страх, които непременно искам да запазя – те са част от моето минало аз и определят моето днешно съм. Но, от другите нямам нужда! Те, другите, не са от този тип страхове, които ни предпазват от нови или повторението на стари грешки. Те са досадни, логични, оправдани, но напълно ненужни. Как да се науча да разделям страховете си на „нужни” и „ненужни” и да ги събирам в различни чекмеджета? Как да съумея да изпразвам само чекмеджетата с ненужен…

Continue reading