Отново бяха празници и противно на общата нагласа, Л. не харесваше тези периоди. За него това означаваше огромно, непосилно напрежение.
От години той бе свързан с П. във всички възможни смисли и всеки път историята се повтаряше. Коледа минаваше, после Нова година, Ивановден идваше неусетно и докато П. се забавляваше, Л. се напрягаше все повече и повече.
Единствените мигове на спокойствие, Л. споделяше със съ-обитателите си, но те не можеха да го разберат, защото за тях празниците бяха време за почивка.
Чудеха му се на мрънкането и оплакванията.
Липсата на разбиране, не правеше живота на Л. по-лек. Той се чувстваше напрегнат, изтерзан и вехт.
Мислеше си колко му е писнало всичко и обмисляше да скъса с П. Във всички възможни смисли.
Заплаши го, че ако изяде още само един фъстък – къса и си тръгва. П. не чу и изяде не един фъстък, а цяла шепа, парче баклава, 3 ореховки, торта с лешници и 2 парчета баница, в търсене на късмети. Чашата преля…
Ластикът на празничния Панталон се скъса, но той не разбра.