… или „Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!“
Какво празнува ли? Не е рожден ден. Важното е, че организацията беше тайна.
Толкова тайна, че чак хората от рецепция бяха забравили за нея и се опитаха да се издънят…
Толкова тайна, че чак мястото на празника бе обгърнато в истинска природна мъгла (за разлика от натуралните мъгли, които пристигнаха за празника 😉 ).
Толкова тайна, че на „Софийска лудост“ им се наложи да се нанесат тихо. Ама тихо ТИХО – със ситни тихи стъпчици, БЕЗ да говорят и гледайки в земята, поддържайки мита, че ако ти не виждаш и теб не те виждат 🙂
За щастие, това остана единственият неразбит мит в тези 40-50 часа…
За сметка на това, митове от рода на „Няма живот след 40“, „Белите вече не могат да скачат“, „Някои не-рожденички рокли не обличат“ и най-вече „Три дни ИХУ и после тихо!“ бяха завинаги развенчани с гръм, трясък и Миле Китич.
Особено последният мит, който в този случай звучи като „5 минути тихо и после 3 дни ИХУ!“.
Защото ТИХОто определено не е нашето състояние и определено няма общо с това имаш ли глас или не 😉 – защото както „една птичка пролет не прави“, така и „един пресипнал по-тихо не прави“! 🙂
И няма как да е иначе, при положение, че на едно място са се събрали най-шарените, най-шашавите, усмихнати, танцуващи и пеещи човеци на света! 🙂 🙂 🙂