Ако бях написала тази статия преди 9 години, тя щеше да се казва „Човекът, който подарява свобода”. Тогава си мислех, че Емо ми е подарил свобода… И, да, има статия с такова име, писана тогава…
С годините обаче, с десетките часове, в които съм разказвала за летене на десетките си любопитни и любознателни приятели, със стотиците часове, прекарани с глава в облаците, осъзнах, че никой не може да ти подари свобода. Свободата е нещо, което носиш в себе си, но си затрупал с предразсъдъци и ограничения и си забравил как да използваш.
Емо ми подари крила и ме научи как да ги използвам, за да си доставям свобода. А това е много по-ценно дори от самата свобода…
Емо ме научи да летя. Как ли? Както се учат да летят птиците – с нежно избутване от гнездото и тичане напред, за да ме хване да не се ударя като падна.
За този Емо съм ви разказвала много. Има цяла категория в блога, посветена на летенето и в повечето истории там, Емо е главният герой, дори когато не го споменавам явно 😉
Сега обаче, искам да ви разкажа за едно начинание на Емо, което, убедена съм, ще спре и вашия дъх, както всеки път спира моя!
Начинанието, в официалната си част, се нарича Проектът „Лети повече” и се „проведе” в изминалите две години. Неговата цел бе да вози хора, които иначе не биха могли да си позволят да летят. Истината е, че то започна много по-рано, когато Емо, подкрепен от други летящи, се осмели да вози в тандема една много възрастна дама, в замяна на шепата дренки, която си бе набрал от двора й предната вечер 🙂 Тя бе казала „Винаги съм мечтала да летя”, а той бе отговорил „Утре, 8:30 ч. да си в клуба, в панталон и маратонки”. Речено-сторено.
Това е начинание изключително смело, поне по четири различни начина:
Първо: Човекът не може да ти помогне да излетиш! Знаете как се излита – пасажерът трябва да се затича.
Второ: Човекът, много е вероятно, да не може да изпълни командите ти за кацане, които са два вида: „стъпваш на скорост и притичваш” или „вдигаш краката, за да те положа да седнеш.” Колкото и бавно да приближаваш земята, стъпването е предизвикателство за възрастните хора.
Трето: Не знаеш как ще му понесат силните емоции! Няма да се повтарям – малко неща са сравними с летенето, по отношение на емоциите, които то доставя.
Четвърто: Никога не си го правил и нямаш представа дали ще се справиш! Колкото по-добър пилот си, толкова повече ти е ясно това.
Всичко мина перфектно и в този ден баба Тотка беше най-щастливия човек на земята.
След това Емо се осмели да направи нещо още по-смело – качи да вози човек с парализирани крака.
{голяма скоба: цялото ми същество се бунтува срещу определения като „хора в неравностойно положение”, „инвалиди” и т.н. Човекът си беше напълно равностоен, просто не можеше да си ползва краката, както ги ползваме ние с вас. За хората, които не си ползват сърцата няма определение… Както и да е. Извинете за отклонението.}
Та, Емо и летящите му (ни) приятели изобретиха начин за излитане и кацане, така че хора със слаби крака или друга слабост, също да могат да летят – просто взимат крака назаем – вместо да тичат сами, те сядат в сбруята, двама мъже я хващат от двете й страни и тичат вместо тях, докато крилото излети. По същия начин се каца – с перфектна точност „сервираш” пасажера в ръцете на помощниците, които хващат сбруята във въздуха, притичват с нея, докато пилотът стъпи на земята и угаси крилото.
Звучи много простичко, но изобщо не е. Изисква се перфектна концентрация и прецизен синхрон! Прави се трудно, но когато се получи, няма нищо по-зареждащо като усещане и като гледка. От вълнение аз обикновено пищя и подскачам. Този човек едва изчака да го сложат в количката му и започна да крещи и да обикаля с нея в кръг по поляната, да я вдига назад и на една гума – невероятен! Такова избликващо щастие не бях виждала до тогава.
Не съм питала изрично, но съм сигурна, че за Емо тези емоции значат също толкова много, колкото и за хората, които вози. Защото пасажерът ти и неговите емоции остават част от теб завинаги!
Затова и дойде идеята за кампанията „Лети повече”, затова и тя беше толкова успешна и зарадва толкова много хора.
А момчетата, които я сбъднаха – Емо и летящите ни приятели – са Феноменални!
И аз чух много възторжени отзиви за инициативата. 🙂
Надявам се (да са били възторжени) и се радвам (че си чул) 🙂
Бяха, бяха.
Винаги мога да те заведа и да те дам на Емо, нали знаеш 🙂