За какво служат равносметките? Да се поучим от грешките? Тц, не – справка: Историята!
Да се похвалим? Мда, вероятно и затова…
Може би служат просто за да си припомним…
Да си припомним всички моменти, които са ни развълнували, които са ни накарали да се замислим за големината на малките неща, за важността на доверието и подкрепата, за силата и красотата на истинското приятелство, за вълшебството на любовта.
Да си припомним всички моменти, в които сме били благодарни, че сме имали до себе си точно този човек, точно в този момент и че точно това (не) се случва точно на нас.
Да си припомним, че глупостта е опасна дори в ръцете на глупака, че липсата на мисъл е сила, по-унищожителна дори от най-мощното оръжие.
Да си припомним, че страхът е приятел, а паниката – враг, че безразличието може да убива, а добрата дума – да лекува…
Да, определено е затова!
През 2006 г. …
- Направих първи опит да имаме блог;
- Написах първия си опит за статия;
- За първи път летях със самолет /граждански/;
- За първи път се влюбих в … град;
- Видях акула… за първи път;
- За първи път ме намокри Средиземно море;
- За първи път ядох суши;
- Разбрах, че не хората, а палмите са изобретили тъканите;
- За първи път летях със свръхлек самолет;
- За първи път непознат ми подари допир с небето и летях с парапланер-тандем;
- За първи път празнувах рождения си ден във въздуха;
- За първи път се страхувах, че няма да имам торта на рождения си ден;
- За първи път получих торта-изненада за рождения си ден;
- За първи път се возих на Harley Davidson;
- За първи път карах Honda сам-сама;
- За първи път управлявах кола с обратен волан /английски/;
- За първи път управлявах парапланер-тандем;
- За първи път летях сама с парапланер;
- За първи път непознат ми подари книга;
- За първи път посадих дърво;
- За първи път ядох сурова смокиня, синьо сирене и пиле, печено на жар /не заедно, разбира се ;)/;
- За първи път пипнах прилеп;
- За първи път се сдобих с тийнеджърка у дома;
- За първи път непознат ми подари музика;
- За първи път се запознах с толкова много и интересни хора в такъв кратък времеви интервал /една година!/.
За мен 2006 год. бе една изключително вълнуваща година, която изобилстваше от нови емоции и приключения.
Благодаря на всички, които ми ги осигуриха и/или взеха участие в тях 😉
Мале, LeeAnn, направо ти завидях. Толкова нови неща и доста от тях прекрасни и то само за една година. Блазе ти ;).
Честно казано, силно се радвам за теб!
Аз ще се постарая да не си спомням поне 6-7 неща от тази година, които я направиха може би най-гадната от незапомнени времена.
Но пък има и прекрасни, които си заслужава да си ги спомням. Едно от тях е, че по неведомите пътища нет-ски се запознах с теб и NeeAnn задочно ;). Може пък тази година да се запознаем и наяве (дали на някой старт за парапланер или пък на представянето на илюстрираната книжка с приказки ;)).
Пожелавам ти, другата година като разписваш незабравимите неща, да ти свърши мястото на хоста ;).
Поздрави и още по-весела година
Ему
П.П. И аз искам автографи :).
Много ти благодаря, Ему!
Като открием летателния сезон ще ти кажа ;), ако преди това не си си получил книжката с автографи 😉
Честита Нова Година на ВСИЧКИ, които са съпричастни с делото 🙂 На ВСИЧКИ, които по знайни или незнайни пътища са попаднали тук и продължават да попадат отново и отново 🙂 На Дачи – ДА НЕ СПИРА, ДА НЕ СПИРА, ДА НЕ СПИРА… а аз ще се постарая повече 🙂
Господ ЗДРАВЕ да Ви дава,
Половинките – ЛЮБОВ,
а Шефовете – ПО-МАЛКО ЯДОВЕ и ПОВЕЧЕ $$$
🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
🙂 Големи сте сладури всички! Радвам се, че попаднах тук. LeeAnn, мерси за което!
Аз за първи път влязох в пещера (с каска и челник), видях лобното място на Бенковски, завърших ремонта на първия си дом, бях нахокана от NeeAnn, прочетох Момо ;), видях LeeAnn и много малки, но безкрайно приятни неща
@dsx
Благодаря! Не смея да попитам… за какво /кое/ ще се постараеш повече…? Ако не искам да чуя отговора, не ми го казвай 😉
Еличка,
нахокването от NeeAnn не беше точно хокане ;), той дори не помни…
и това “видях LeeAnn” ми звучи като начало на изречение с край… “тя беше зад едно стъкло, вързана с колан и не беше опасна…” 😉
/не че не е истина, де ;)/
Благодаря, че го споменаваш като нещо важно :-[ …
Ха-ха, аз затова написах видях, а не запознах се на живо:) (като гледах колегата ти как се спотайваше на другата седалка, може би е по-добре, че беше с колан;)
Важни сте, разбира се, дори да нямам много време да ви отделя.
Ехааа, че готино го написа. Поклон!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » На какво ме научи 2007 год.