Турнир І-ви, Фантагодия 1000

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси. Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много. Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново. Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте! Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света. Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и…

Continue reading

Надеждата

Надеждата е простичко нещо. Единственото, от което има нужда човек, когато е в беда, е някой, на когото има доверие, да му каже: „Не се безпокой, всичко ще се оправи!”. Надеждата е простичко нещо. Намира се лесно. Носим я в себе си. Стои и чака… За разлика от доверието…   То иска доказателства, които не винаги дори надеждата успява да дочака…

Continue reading

Облаче в детската градина

Ако сте гледали филма „Ченге в детската градина”, мога да обясня кратко – и на Облачето му се случи нещо такова, ама малко по-различно 😉 И доста по-красиво и вдъхновяващо. Имаше едно време един Облак… Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче. Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето… След като сбъдна тази мечта, Облачето стана звезда – ама не от онези, дето блясват като направиш пакост – а една друга – по-специална – от тези, които с греенето си предизвикват усмивки, а с усмивките си – греене….

Continue reading

Честит празник, мечтатели!

Замени калните улици за розови покриви, сивите сгради – за синьо небе, ходенето – за летене, седенето – за танцуване,  тъгата в душата – за безбрежността на океана и нарисувай мечтата си. Първо с пръсти, после с думи, а цвета ще го добави тя, сама 🙂  Честит празник, мечтателю!

Continue reading

Весели празници и шарени делници!

Съхрани светлинката в себе си. Често пъти едно кратко просветване в тъмното, може да те избави от окончателното фатално изгубване. Раздай от светлинката на света около теб. Само така ще можеш да бъдеш сигурен, че когато се изгубиш ще има кой да ти изпрати светлинка.

Continue reading

Най-хубавата шега

Имало едно време една банда калпазани, която се чудела на кого какъв първоаприлски номер да погоди. Тези калпазани били само двама, но пък шегите им били като за двайсет. Имало наоколо и една принцеса, която изобщо, особено на моменти, ама хич не разбирала какво става и им се хващала на номерата. И така, точно преди две години и два дни, калпазаните решили (кой-знае защо) да  споделят с принцесата поредната си калпазанска идея за първоаприлска шега. Принцесата толкова много харесала идеята и така силно отказвала да повярва, че това е шега, че на калпазаните им се наложило да я осъществят наистина. И така, най-хубавата първоаприлска шега, станала реалност насериозно и вече две години помага на хората да ходят по земята усмихнати. И не само калпазаните и…

Continue reading

Човешките трагедии

Преди повече от две седмици в Хаити имаше земетресение. Ужасно бедствие, покъртителни последици. Гледах репортажите от Хаити и си мислех… Не за Хаити… В Хаити имаше земетресение. Броени часове след това вече се говореше за хуманитарна помощ, за самолети с храна и лекарства, за мобилизирани специалисти,  за цели държави, притекли се на помощ в трудната ситуация. Гледах  и си мислех, че световната реакция е обнадеждаваща и че ако и на нас се случи нещо подобно, има шанс някой да ни дойде на помощ. Добре е хората да си помагат, задължително е да си помагат. Правителствата са се организирали и са взели мерки. Нормално е за нещо такова да се говори поне 3-4 дни. Нормално е да се организират концерти и благотворителни акции. Нормално е да…

Continue reading

Шепотът на безсилието

В учебниците по психология пише, че за общото психологично състояние на човек се съди не по моментното му настроение, а по това какво чувства, когато остане сам.  На всеки от нас се е случвало да е весел, доволен в момента, да се смее и забавлява, но когато остане сам – внезапно да се натъжи. Необосновано. Необяснимо. Това всъщност е истинското състояние на човек – трайното, това, което го съпътства и с което живее. Случва се, разбира се, и обратното. Нещо ви натъжава в момента. Плачете.  Смръщвате се, но сърцето ви е спокойно и свободно. Не след дълго, тъгата преминава и се връщате в традиционно доброто си настроение. Не знам как се нарича това в психологията. Не ме и интересува. Защото то не важи, когато се загнезди…

Continue reading

На хартия или на пирон

Има въпроси, чиито отговори винаги си знаеш, но никога не ти достига достатъчно смелост, за да ги изречеш на глас. Дори пред себе си. Идва момент обаче, в който въпросите (а може би отговорите) така започват да напират отвътре, че няма как да ги спреш да хукнат навън. А после идва още по-страшният момент – като излезнат въпросите навън, вече няма къде да се скриеш от отговорите. Трудно ми е да определя на кой етап съм аз. Въпроси има, в това никой не се съмнява. Отговори също се намират. Отчасти известни. Нещо не достига, а друго е в излишък. Какво не ми достига, не ви трябва да знаете. Това, което ми е в излишък е колебанието да ви задам въпрос, който (предполагам) ще ви зарадва….

Continue reading

Весели празници и динамична 2010 година!

Всяка година по това време традиционно си пожелаваме Весели Празници. И всяка година по това време, традиционно неволно се замислям каква беше изминалата година и каква искам да бъде следващата. И също толкова традиционно неволно започвам да се чудя какво точно да ви пожелая за следващата година. Чудя се, защото искам да ви пожелая нещо различно, нещо ново и запомнящо се. Искам да е нещо запомнящо се, за да го запомните. Искам да го запомните, за да си го повтаряте. Искам да си го повтаряте, за да се сбъдне 🙂 Разбира се, това което сме си намислили, няма как да се сбъдне без здраве, любов, разбирателство и подкрепа, затова – приемете ги за пожелани 😉 . И така, измислихме нещо съвсем лесничко:  Пожелаваме ви движение!…

Continue reading

Там…

Тишина. Идват приведени, но уверени. Вярват в нещо. Плахост липсва. Пристигат и сядат. Винаги има къде. И започват да шепнат. На моменти ридаят. Питат и молят. На моменти крещят. Нещастни са. Живеят в несправедливост. Тъжни са. Бедни са. Душите им също. Това ги доведе до тук и ги накара да искат. Никой нищо не им дава. Възможностите – непотребни са. Захвърлят ги в прахта. Не знаят как да ги използват. Следователно – неподходящи са. Подходящите отидоха при друг. Искат нови. Молят пак. Шепнат отново.   На моменти ридаят. На моменти крещят. Нов шанс молят, но дали нов шанс дават? Прошка молят, но дали прошка дават? Не на другите, нещастни като тях. Не и на щастливите. Простиха ли, че получават възможности, които пропиляват? А за шанса…

Continue reading

Любов от пръв поглед

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там… Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна… Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим… Стоях като омагьосана и събирах сили… Събирах сили да си тръгна, за да остана сама… Да остана сама, за да събери сили… да се върна… Когато се върна, ще бъде различно….

Continue reading

HBD …

Happy Birthday, FalconBaby! Желая ти (а предполагам, няма да остана сам) много, ама много здраве, още толкова късмет и сбъдване на всички останали (ти) мечти — и обикновени, и принцесешки. И весело посрещане на ден-деня 🙂

Continue reading

За деня на детето…

Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че не считам първи юни за празник, също както не считам и 8ми март за такъв. По-скоро, бих го възприела като ден за размисъл и равносметка. Причините са приблизително същите: ако липсваме на децата си цяла година, не се съобразяваме с тях, не разбираме истинските им нужди и скрити желания, не разбираме погледите и посланията им, не забелязваме талантите им, не им даваме възможност за творчество и изява, не внимаваме какво възпитание им причиняваме, дали първи юни ще е достатъчен, за да им се реваншираме? Не ми се вярва. Децата ни не заслужават втори шанс за внимание. Заслужават първия! Картинката е от ТУК.

Continue reading

От сърце…

Съзнавам, че да подариш снимка на фотограф, е като да подариш на краставичар краставици 🙂 Затова аз ти подарявам само една част от снимка. Съществената част. Когато преди толкова (много) време ме накара да направим този блог, не си представях, че той ще се превърне в това, което е сега: мечтано местенце за бягство, и то не само за мен. Пожелавам си и в идната година, да си наоколо, защото къщата няма да е същата без теб. Честит рожден ден, Ники!

Continue reading

Хасково и неговата Южна пролет

Във всяка от последните 37 години, в Хасково се провежда Национален конкурс за дебютна литература, с топлото заглавие „Южна пролет”. Конкурсът се организира от община Хасково и пак общината е тази, която раздава четири бронзови Пегаса, комплект с парична награда, в размер на 1000 лв. За организацията няма да говоря, защото когато се говори за организация, винаги може да се желае повече, освен това, организацията не зависи само от организаторите, а и от участниците. Тази година имах удоволствието да бъда там с моята „Пухкава приказка“. И понеже знам, че сте любопитни, бързам да ви кажа: не взех награда. Поне не тази, която общината дава 🙂 На наградените можете да се порадвате в информационния портал на Хасково, а аз ще споделя с вас малко по-други впечатления….

Continue reading

Голямото четене

Тази статия трябваше да бъде част от играта, в която Жюси ме покани, но освен това, ще е и нещо друго: реплика към всичко, което се изписа за „Голямото четене” и споделянето на още едно мнение (моето) относно кампанията и резултатите от нея. Любимите ми книги, изброени в отговор на играта, са най-долу, така че, на който не му се чете останалото – да тича в края. Голямото четене Едва ли съм прочела всички коментари по темата, но със сигурност не съм прочела положителни и градивни такива. А този факт е много по-обезпокоителен от факта, че българите избраха „Под игото” за любима книга. Много се изписа против „Под игото” (като избор на българите), стигна се до преразглеждане на Вазов като писател (?!с какво право?!), писа…

Continue reading

Усмивка, моля

На първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината. (Марк Твен) … и използвайки деня на шегата, се осмеляваме да го кажем на глас, бих добавила аз.  Както някой беше казал, „Добре, че можем да се шегуваме, та да си кажем истината в очите” 😉     Честит празник на всички, които не чакат да дойде първи април, за да се посмеят (на себе си и на останалите)! Честит празник и на тези, които „носят на майтап” (че без тях шегите нямаше да имат смисъл 😉  Картинката е от ТУК.

Continue reading