Във всяка от последните 37 години, в Хасково се провежда Национален конкурс за дебютна литература, с топлото заглавие „Южна пролет”. Конкурсът се организира от община Хасково и пак общината е тази, която раздава четири бронзови Пегаса, комплект с парична награда, в размер на 1000 лв. За организацията няма да говоря, защото когато се говори за организация, винаги може да се желае повече, освен това, организацията не зависи само от организаторите, а и от участниците.
Тази година имах удоволствието да бъда там с моята „Пухкава приказка“. И понеже знам, че сте любопитни, бързам да ви кажа: не взех награда. Поне не тази, която общината дава 🙂
На наградените можете да се порадвате в информационния портал на Хасково, а аз ще споделя с вас малко по-други впечатления.
Хасково е чист, подреден и приветлив град: цветя, шадравани, любезни хора с цветни дрехи… Явно прекалявам със софийската действителност, щом нормалното ми се струва екстра.
Най-впечатляващото нещо в конкурса, беше… Публиката. Нямам представа как ставаше това, но всички обявени мероприятия имаха повече публика, отколкото мястото можеше да приеме. И всички хора винаги идваха навреме. И оставаха до края…
Всъщност, един-два абзаца по-горе ви излъгах, като казах, че не съм спечелила. Спечелих се повече отколкото очаквах.
Вероятно ще ви прозвучи странно, но за сетен път се убедих в нещо, което винаги съм си знаела: Аз не съм писател, в смисъла, който хората придават на тази дума!
Да, аз съм пишещ човек, издадох книга, ще издам и втора, вероятно и трета, но писането не е целта на моя живот и единствената сфера на лична реализация. В животът ми има много на брой, много по-важни неща от това дали книгата се продава или не, дали е взела награда на конкурс или не. Осъзнах за пореден път, че поздравленията на хората, прочели Пухкавата приказка, продължават да ми доставят първоначалното неописуемо удоволствие. Реакциите на хората ми показаха, че това, което съм вложила от себе си, още се чете по редовете на приказката и още вълнува хората, които разгръщат страниците на книжката. Отново (и с облекчение) установих, че за мен най-голямата награда за написаното си остават усмивките на хората.
Картинката е от тук.
Винаги е хубаво да чуеш, че някой е доволен от това, което прави, че му доставя удоволствие и се радва на плодовете на труда си. Е, вярно е, че ако са подплатени и с някоя награда е добре, но критика и публика май винаги имат различни критерии. Дерзай и следващият път и награда! 😉
Благодаря, Вили. 🙂
Колкото до наградите: Книга като моята никога няма да вземе награда от конкурс като този. Просто тази книга не е писана, за да печели конкурси, писана е, за да печели и дава усмивки 🙂 Следващата ми книга (ако я издам) ще има същата мисия 🙂
Освен това, подобен род конкурси разграничават жанровете до “проза” и “поезия” и ако за “поезия” това е достатъчно, то от проза до проза има много път. Това, разбира се, го пише и в регламента. 🙂
Хайде една усмивка от една хасковлийка 😛
С пожелания и за четвърта, и пета книжка.. Все заобиколени с усмивки 😉
Благодаря ти, Жени 🙂