Замени калните улици за розови покриви,
сивите сгради – за синьо небе,
ходенето – за летене,
седенето – за танцуване,
тъгата в душата – за безбрежността на океана
и нарисувай мечтата си.
Първо с пръсти, после с думи,
а цвета ще го добави тя,
сама 🙂
Честит празник, мечтателю!
Днес е ден на космонавтиката, нали? 🙂
Да, днес е ден на космонавтиката, но понеже, знаеш, не обичам рамките и клишетата, самопровъзгласих този ден за “Празник на мечтателите”, защото, в един момент, само ние се оказахме без професионален празник 😉
Честит празник в такъв случай! 🙂
Благодаря!
А подарък?
реших, че и такъв празник има вече и загубих дар слово за малко 🙂
Хай, честито да ви е, тогава, мечтатели-професионалисти!
или може би професионални мечтатели …
“Професионални мечтатели” е точното определение 😉
Благодаря, и – честит празник и на теб! (или ти празнуваш само в сряда?!) 😉
Благодаря! Аз съм съвсем сериозна и празнувам всеки ден! Тва – деленето на дни – е, някак си, обидно за самите дни. Сърце не ми дава да ги пренебрегвам … за това …
Честит празник и на Вас, Ваше Мечтателство!
Ще си затворим очите за факта, че Вашата мечта е оцветена в наситено принцешко розово и ще ви оставим да се реете в небесата в каквато разцветка намерите за уместно.
Любимата ми снимка на Гагарин (някъде четох, че е правена от българин):
Благодаря Ви, Контесо 🙂
П.П. Хубава снимка. Гагарин изглежда като детенце на нея. Едно време не изглеждаше така. Ние ли остаряхме?
ами то така излиза 😛
аз все още се чувствам на 25 😀