Има въпроси, чиито отговори винаги си знаеш, но никога не ти достига достатъчно смелост, за да ги изречеш на глас. Дори пред себе си. Идва момент обаче, в който въпросите (а може би отговорите) така започват да напират отвътре, че няма как да ги спреш да хукнат навън. А после идва още по-страшният момент – като излезнат въпросите навън, вече няма къде да се скриеш от отговорите.
Трудно ми е да определя на кой етап съм аз. Въпроси има, в това никой не се съмнява. Отговори също се намират. Отчасти известни. Нещо не достига, а друго е в излишък.
Какво не ми достига, не ви трябва да знаете. Това, което ми е в излишък е колебанието да ви задам въпрос, който (предполагам) ще ви зарадва. Колебанието не идва от страха, че отговорите ви няма да ми харесат. Колебанието идва от страха, че отговори няма да има.
Разсъждавайки философски, обаче (както сам аз си мога), стигам до извода, че липсата на вашите отговори няма да е по-страшна от сегашното положение, защото аз и сега не знам отговорите ви ;), което пък ме навежда на мисълта, че е крайно време да си задам въпросите 🙂
И така, въпросът на годината е:
Кое от изброените три неща искате да оживее на хартия?
- Преводите ми на Превер
- Принцесешки историийки (в комбинация или не с Приказките за Рицари)
- Философските камъчета (в комбинация или не с Приказка за пътя…)
Имате право само на едно желание сега, но пък имате право да подредите творбите по реда на желанията си – кое след кое искате.
Нито едно от изброените няма да излезе на хартия едно към едно с това, което е в блога в момента. Всяко едно има нужда от довършване и доизкусуряване, но пък хубавото е, че и за трите имам идея какво искам да довърша и/или допълня.
Не съм питала Дени дали ще ме подкрепи този път, но искрено вярвам, че ще го направи.
Не съм питала и Аси дали ще ми помогне, но и в него вярвам, че няма да ме зареже да се оправям сама 🙂
Не съм решила дали ще се боря сама или ще търся финансова подкрепа от някъде.
Не съм решила дали ще търся издателство или ще последвам примера на Човешката…
Още купища неща не съм решила, но всъщност, първото и най-важното, което трябва да реша (с ваша помощ) е, дали нещо от изброените творения заслужава хартия или по-скоро е за “Пиронът на Стивън Кинг”.
И кое за къде е…
За много години и много творби!
Пусни Превер първи, после камъчетата, явно не съм на вълна принцеси… пусто равенство на половете, губи ми се сладостта на принцеството.
3. 2. 1. :)) връйо си, дачи! :))
Аз пък съм за камъчетата first, че имаше някои дето много ме впечатлиха и си мислех, дали не учиш психология, философия или нещо подобно 😉
Еййй, толкова уговорки никога не си поставяла…
С риск да прозвуча грубо и с голям страх да ме направиш на пух и перушина казвам НЕ на преводите, ДА на твоите неща 🙂
Не, че преводите не са твои, но непреведенето не е. (Виж колко много отрицание вкарах!)
Та, давай смело с хубавите приказки 🙂
Отговорът ми не е еднозначен, защото и твоите възможностите за избор не са – все са в комбинация 😉
Аз съм пристрастно за Превер но имай предвид, че уреждането на правото за превод може да не е тривиално.
Принцесешките работи първо!!! Моляяяяяяяяя… После камъните… и както казват по-умните по талвизията 😉 не на последно място Превер.
Философските камъчета 🙂
После принцесите,
после Превер
и накрая Любопитството (като се съберат към 5000 въпроса и отговора).
:)))
Е, що за въпроси сега!? Че то си беше решено още докато Пухкавата приказка беше топла топла…
За “Принцесешките историйки” съм. 😉
Още повече, че си ги и представям съвсем пълноцветно и широкоекранно 😀
Дачи, и аз съм първо за принцесешките истории, после за камъчетата и да ме прости Превер, ама отива на последно място. Давай смело напред!
И аз съм за принцесешките истории, даже като един дракон заставам зад тях. 🙂
“Колебанието идва от страха, че отговори няма да има.” – разсмя се с това изречение. 😆
Напълно раздвоена съм! Искам и принцесешките истории (сърцето ми го иска), и философските камъчета (умът ми го иска). Обаче, сърцето ми винаги има малко предимство. Така че – принцесешките историйки първо, философските камъчета втори. 😉
Много се радвам за решението ти! 😀
🙂
Благодаря ви, хора, направих си табличка и си записвам мненията ви ;), за да имам тема за размисъл 🙂
Василев, от кога се плашиш толкова лесно и то от мен 😉 Пропуснала ли съм нещо?
Марианка, то без смях не става 😉
Никсо, за любопитството не ми беше хрумнало, но не мислиш ли, че 5000 въпроса и отговора (т.е. всъщност 2500 въпроса) са малко множко дори за мен 😉
Първо 2 (в комбинация с “Приказките за Рицари”).
После 3 (заедно с “Приказка за пътя”). Aко нямаше ТОЛКОВА много книги, които ни готвят за същото – толкова много пътища, които водят до едно и също място, както се казваше в “Последния еднорог” :D, – щях да му дам равен старт с 2. 😉
Аз се присъединявам многоръко като един Шива към мнението на Василев – твоите неща разбира се!
Поклон към поета – ама дайте път на младите първо :)))).
Иначе съм за “…камъчета”-та, и то И заради “Приказка за пътя…”.
“Страхът е представа, представата е илюзия, илюзията е небивалица = :)”
Това ми хрумна като видях как се е стопила липсата на отговори 😉
Камъчетата.
Принцеските.
Преводите.
П.П. Ако мога с нещо да помогна, свиркай. 🙂
3-2-1 и от мен. Два гласа – моят и на Мишел. 🙂
Аз съм за принцесешките истории, в комбинация с рицарите. За другите ще ги подредя като питаш за втори път. 🙂 Успех и ако мога да помогна – свиркай.
Калин, благодаря 🙂
Morro, прав си, страхът дори не е инстинкт 🙂
Ани, благодаря х 2 – и за Мишел 🙂
Eneya и Afrodita, благодаря за предложението. Ако стане нужда, първи ще научите 🙂
Обичам Превер… направо обожавам Превер!
И все пак смятам, че трябва да публикуваш твоите неща. От мен толкова – не мога да реша кое по-напред.
…и една молба – когато стигнеш до Превер, направи го двуезично издание;-)
Поли, благодаря 🙂
Аз също съм ЗА двуезично издание. Не съм наясно все още, как стои въпросът с правата върху френския текст, но предполагам, че няма да е трудно да се провери 🙂
Живи и Здрави да сте всички 🙂
Много ценни и скъпи мигове да Ви донесе Новата 2010…
Що се отнася до поставеното допитване –
1. Принцеси 🙂
2. Камъчета 🙂
3. Превер…
моят глас е за един брой камъчета 🙂
Принцесите, Камъчетата, Превер
Все пак, колкото и да са смешни Принцесите, са си едно към едно с животу, н пък е толкова сладко 🙂
1. Принцесите (дори не се замислям!).
2. Камъчетата.
3. Превер.
😉
Много труден избор. 🙂
Обичам Превер и преводите ти, но ще ги подредя така:
1.Камъчетата
2.Преводите
3.Историите
Само Философските камъчета (със или без комбинация “другото”) и аргумента ми е:
1. Преводи се правят. Не са най-лесното нещо но човека който ги прави остава на много заден план и в цялата работа няма почти никакво творчество от негова страна.
2. Относно Принцесите… просто не ми е по вкуса. Ако желаеш мога и по-обширно да се аргументирам но мисля е излишно тук да се впускам в подробности.
3. Относно камъчетата (оставих го за накрая тъй` нарочно) нещата са по-различни. Защото според мен (да ме прощават за може би графоманството) нещата имат за цел неща като моята книга (ще пропусна рекламата). Колкото повече хора говорят и четат за тия неща толкова по-добре за света като цяло съответно толкова повече се замисляме за “малките” и “големите” неща.
Винаги насреща, ако има пак нещо за оценка :-).
Дачинка 🙂
Определно Философските камъчета първо (чуднички саааа :))))
После принцесешките и накрая Превер.
А не може ли да се издадат в едно книжле с чудно-красива корица? Аз някак така си ги представям или не искаш да мешаш?
Само идейка!
Габче
Благодаря ви 🙂
Габче, не искам да ги смесвам, защото са твърде различни като звучене 🙂
Преводите.
Догодина камъчетата.
Принцесите не са ми много по вкуса.
Искам и аз като Енея!
Философксите камъчета. Има някои наистина добри прозрения в тях :))
2. в комбинация и 3. в комбинация поравно 🙂
Благодаря 🙂
А може ли, когато решиш какво ще публикуваш да ни кажеш, че ще си изям драконската опашка от любопитство? 😀
Разбира се, Рали, с удоволствие 🙂
Моето скромно мнение: преводите – НЕ. Останалото – ДА.
В комплект – ДА.
Кой от двата комплекта: по-скоро философските, отколкото принцесешко/принцешките.
Чисто прагматично, философските по-стават за “линеен текст”. Принцесешките изобилстват с препратки вътре в текста към останалите материали, а това на книга не става.
Чисто като качество и четимост смятам, че и двата материали са приятни и леки за четене, така че няма значение кой от двата, но философските като че ли са за по-универсална публика.
Дано си разбрала нещо от невчесаните ми коментари :).
🙂 всичко разбрах, Дончо, благодаря 🙂
за препратките в текстовете – има ги, знам и затова написах по-горе и че и двата материала ще търпят дооправяне и корекции 🙂
вероятно има и многоточия 😉 за махане, грешки и недомислици също :), ама лека-полека ще ги изчистя и тях 🙂 – ако видиш нещо, дето дразни – свиркай (критики се приемат 🙂 )
та, пак мерси 🙂 за включването.
Аз подкрепям nixonixo, dsx , Diana и може би и някой друг:
1. Принцесите (дори не се замислям!).
2. Камъчетата.
3. Превер.
Благодаря, Божо, влючвам те в статистиката 😉
Аз съм за принцесите ! Понеже ставам за рицар ! 🙂 В комбинация с рицарските неща, де 🙂
Е, Весо, погледнато така, звучи съвсем логично рицарите да гласуват за принцесите 😉
Благодаря 🙂
1. Принцесите + рицарите, разбира се, накъде без тях 🙂
2. Любопитството, което ми е особено любимо
3. Камъчетата, пак в комплект
Превер… само като двуезично луксозно издание, иначе няма сми 🙂
Мисля, че работата по подготовката на първите 3 за печат, ще е в пъти по-интересна за теб 🙂
Побутнаха ме да си кажа какво мисля, а както е известно – не ми е нужно много…
Ваше Принцество, драга LeeAnn, би било чудесно да издадеш преводите, но … тук ти си само посредник, не е същото – който иска и има вопиюща нужда – ще ги намери – не си ги скрила 😉
Моя личен фаворит е “Приказката за пътя”, а в комбинация с Камъчетата става …чудно, но вероятно тя няма да е най-атрактивната. Естествено, че “Принцесите” и “Принцовете” ще са най-добре приетите на книжния пазар, а когато се мисли за книжно тяло и това е фактор.
Иначе казано 2,3,1
Много пъти съм чела “Принцесешки…” тук, мога и още няколко пъти по толкова много на хартия 🙂
Винаги е хубаво да се започва с най-позитивното и усмихващото 🙂
Благодаря ти, Satten!