Category: Емоции в проза

За изминалите шест години ви казах толкова много за себе си… И толкова много премълчах… NeeAnn ви показа много… Но и много скри… Спазих обаче най-важното обещание, което си дадох тогава: в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени. И сега, години по-късно, като се разхождам по страниците му, чета и се усмихвам и съм доволна от даденото и спазено обещание. И установявам, че въпреки динамиката, в която живея, аз съм си същата и не съм си променила мисленето за важните неща… Това хем ме успокоява и балансира, хем си мисля, че точно то е нещото, което ми помага да се движа право напред през всякакви турболенции… 🙂 И друго си обещах тогава: да не пиша за работа….

Continue reading

Желаем ви движение! Не е важно нагоре или надолу, напред или назад. Важно е да е в посока по ваш избор! Желаем ви спокойствие! Да намирате време за старите си приятели и време, в което да откривате нови! Желаем ви смисъл! Да бъдете доволни от всичко, което правите, както и от това, което прецените да не направите! Желаем ви здраве! Бъдете силни и уверени, за да живеете живота си с лекота! Желаем ви Щастие! Да намерите очите, в които да се оглежда истинското ви щастие!    Lee&NeeAnn Снимката е собственост на Теодора Костова. Всички права са нейни и нямате право да я ползвате без изричното й разрешение.

Continue reading

Силата идва от подкрепата и постоянството, подкрепата и постоянството идват от толерантността и търпението, толерантността и търпението идват от обичта и споделените ценности!

Continue reading

„Човекът е човек тогава, когато е на път” Простичко изречение за финал на дълго и трудно за смилане стихотворение. Епохата се смени, ние също се променихме и едва ли някой помни изобщо началото. То, началото не е и точно наше. Тежало е на друг. Но пък помним края и както обикновено става, вече отдавна сме променили смисъла му. Този път поне е за добро. Това е едно от малкото наследства, на които сме променили негативния, песимистичен и безизходен оттенък в положителна посока. И вместо за финал на тежко стихотворение, тази фраза за мен е финал на тежки месеци и начало на хубаво, топло и спокойно лято, в което ще плувам, ще пътувам, ще ходя, ще летя, ще снимам и накрая – ще пиша 🙂 Същото…

Continue reading

Напоследък имах приятната възможност да наблюдавам и да разговарям с хора от най-различни националности. Освен приятна, тази задачка беше и доста отговорна, защото колкото и да твърдим, че сме (като другите) европейци, че светът е малък, че границите вече не са това, което бяха, то все още има неща, които много рязко ни разграничават едни от други. Бързам да направя уговорката, че идеята на това писание не е да защитава тезата „европейци ли сме или не”, а по-скоро е разказ от една по-различна гледна точка за разликите помежду ни, обремени от моето лично усещане. На писанието можете да гледате и като на кратък отговор на въпроса „Къде се загубих напоследък?” 😉 Прекарах последните 3-4 дни в компанията на хора от 10 държави и голяма част…

Continue reading

„Щом ни молите да ви надиграем – ще ви надиграем”, рекоха нашите Чанчета и обуха скарпините! Денят е 5 юни 2011 г., неделя, някъде от ранния след обяд, та чак до късната вечер. След поканата за участие в надиграването и след успешния кастинг, на „Чанове” се падна честта и удоволствието на живо да надиграе „Мера денс”. Това, което видяха зрителите, бе една оспорвана битка между усмихнати хора, които заливаха залата с настроение. Това, което видяха зрителите, бе едно отлично изиграно „Селско шопско”, едно две минутно разучаване на „Изручана” (не, това няма нищо общо с Изручанката, която ние танцуваме, освен размера в 2/4) и една вихрена ръченица. Шопите са си шопи – като дойде частта с „шопска ръченица” и забравиха за сценария и репетираните стъпки. Това,…

Continue reading

Реших и аз веднъж да следвам модата. Ама се зачудих коя мода точно да си избера, огледах се, ослушах се и установих, че сега е най-модерно да се протестира! Ще протестирам и аз! Обявявам ПРОТЕСТ! Протестирам срещу недостига на  … ВРЕМЕ, особено свободно такова, в което да си седя и да си пиша за нещата, за които ме ръчкате да пиша 😉 Протестирам срещу красотата на облаците и мимолетността на миговете, които не се поддават на описание… 😉 Протестирам срещу местоположението на Пловдив – на 12 км от София щеше да му е по-добре. Какви са тия 120 км! 😉

Continue reading

Какво е мечтата? Дали е връх, който искаш да изкачиш?   Или е място, на което искаш да бъдеш? Дали е къща, която искаш да построиш? Или е вода, от която искаш да отпиеш? Дали е цвете, което искаш да посадиш?   Или е танц, който искаш да изтанцуваш?   Няма значение! Важното е да имаме за какво да мечтаем, всеки ден! Честит празник, мечтателю!

Continue reading

Стане ли дума за „прошка”, в главите на хората неминуемо изниква асоциация с християнския празник Прошка / Поклади / Сирни заговезни. А стане ли дума за „християнски празник”, в главите на хората като че ли изниква асоциация за „повод да кажем на другите колко са глупави, религията колко е скапана, българите колко са зле…” . Това не е нито първият, нито последният грешно интерпретиран български празник, но темата е много дълга и много странична, затова ще я прескоча. Ще кажа само едно: Не става дума за взимане, става дума за даване!   Аз обичам някои от празниците, които са „веднъж годишно” – не защото веднъж годишно се сещам за семейството си, не защото веднъж годишно съм влюбена, не защото веднъж годишно прощавам… А защото обичам…

Continue reading

Ей с такава голяма мартеница да се окичите! Да сте ей толкова здрави, толкова силни и толкова добри! Да сте двойно по-окрилени и вдъхновени! Да се вървите само напред и само нагоре! Честита Баба Марта!

Continue reading

Порасвам ли, остарявам ли, закоравявам ли или кой-знае-какво-друго се случва, не знам, но напоследък все по-трудно се изненадвам. Може пък да е просто заради зимата. Важното е, че в последните няколко дни се изненадах много приятно и то два пъти. За който не е разбрал – в момента изпълнявам едното от двете си обещания. Първото вдъхновение ще видите на 14 февруари, второто… предстои! Имам си едно шарено приятелче, което ми показа, че ако умееш да откриваш Шареното в света, можеш просто да вземеш черната му част и да я ползваш за … фон. Да, за фон! Това мое шарено приятелче ползва черното за фон и твори впечатляващо вдъхновителни красоти! Това мое шарено приятелче се казва Красиана и си има свое местенце – Шареното местенце. То…

Continue reading

Когато бях малка, или по-точно, чак докато се омъжих, не можех да произнасям думата „февруари”. Винаги се получаваше нещо от рода на „февуари” – твърде многото р-та винаги са ми били тормоз за произношението. Но, въпреки че не можех да му кажа името, пак го харесвах. От известно време насам, пък, като чуя „февруари” и ме напушва смях, защото се сещам за една весела история за баба Марта… Но ако трябва да съм сериозна (макар че не трябва), трябва да кажа, че наистина харесвам февруари. Януари е свършил, свикнали сме да пишем числото на новата година в датите, пренастроили сме за многото работа (и да не сме, тя си ни залива), малко или много сме навлезли в рутината на ежедневието (което не винаги е негативно…

Continue reading

… и хиляда публикации повече 😀 Този паметен ден бе началото на една различна история… Една различна история, започнала съвсем обикновено, но много бързо заживяла свой собствен интересен и динамичен, шарен и пухкав живот. Без този ден и без тази различна история, днес нямаше да има приказки за Облаче, нито „Пухкава приказка”, нямаше да има разкази за рицари, принцове и принцеси, нямаше да има пътеписи за Барселона, статии за парапланери и народни танци, фотодневници и нощни фоторазходки… А това означава, че нямаше да ви има вас – приятелите, които намерих на страниците на leeneeannn.info и благодарение на които, блогът продължава и ще продължава да съществува и да ми носи една различна радост и едно различно удовлетворение 🙂  ОБППДЗ! Само Ники и Григор щяха да са тук,…

Continue reading

След пожеланията за Динамична 2010 г., които лично на мен се сбъднаха, си мисля, че е време да си пожелаем нещо по-… бавно 🙂 А защо ли не даже скучно? Скуката е хубаво нещо – подредено, спокойно, умерено… Пожелаваме ви Скучна 2011 г.! Да отъпчете и оширите прокараните през изминалата година пътища! Да затвърдите новите приятелства! Да се превивате под товара на пълни торби с усмивки, здраве и радост! Lee&NeeAnn

Continue reading

Спри! Да, ти! Огледай се. Да, сега е моментът! Цяла година си търчал насам-натам, бил си зает с какви ли не предизвикателства, извършил си какви ли не подвизи – без време за себе си, без време за любимите ти занимания, без време за замисляне… Днес е денят, в който трябва да спрем за миг. Не за почивка. За равносметка! И да си зададем най-простите въпроси: Кой беше до теб, когато тичаше? Кой те подкрепяше, когато променяше света? Кой не ти позволи да спреш или да паднеш? Кой ти подаде ръка да станеш? Кой изтърпя всичките ти изблици на своенравност? Знаеш кой? Чудесно! Благодари му от сърце и му пожелай сили и търпение за още една година напред! Винаги на 21 ноември православната църква чества Деня…

Continue reading

… която казва истинската си възраст. Щом казва това, би казала и всичко друго. Оскар Уайлд Прочетох това изречение точно на рождения си ден и веднага взех решение: Ще ви кажа всичко друго, но не и истинската си възраст. 🙂 Но не, защото искам да продължите да ми се доверявате ;), а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си получил за РД, за да не се повтарят”… Демек: за да получиш нови, още по-приятни и запомнящи се, следващата година 🙂 Рожденият ми ден мина отдавна, но аз все още се вълнувам и не знам откъде да започна, затова карам подред: Благодаря на Ники и Гери за милия и красив поздрав, благодаря на всички, които ми напълниха блога, фейсбук, телефона, мейла и…

Continue reading

Happy Birthday, FalconBaby! Крехка красота Начало на всеки живот Родените в светлина Танцуват с вятъра

Continue reading

След двумесечно отсъствие от репетиции, толкова много ми се танцува, че вече започва да ми се причува народна музика – сърцето ми захлопва, ушите ми порасват и започват да се въртят като локатори, а очите ми грейват в кръг и търсят танцуващите хора… Толкова много ми се танцува, че не смея да си пусна народна музика в колата – краката ми заиграват сами и започват да натискат педалите безразборно… Това, съчетано с факта, че главата ми е още (все) в облаците, а очите вперени в небесата, се оказва  неочаквано опасна комбинация за софийските улици. Затова взех решение, и аз като руснаците, дето казват „Эсли водка мешает работе, то бросай работу” – понеже работата много взе да пречи на летенето и танцуването, предната седмица бях заразяла работата…

Continue reading