Когато бях малка, или по-точно, чак докато се омъжих, не можех да произнасям думата „февруари”. Винаги се получаваше нещо от рода на „февуари” – твърде многото р-та винаги са ми били тормоз за произношението. Но, въпреки че не можех да му кажа името, пак го харесвах.
От известно време насам, пък, като чуя „февруари” и ме напушва смях, защото се сещам за една весела история за баба Марта…
Но ако трябва да съм сериозна (макар че не трябва), трябва да кажа, че наистина харесвам февруари. Януари е свършил, свикнали сме да пишем числото на новата година в датите, пренастроили сме за многото работа (и да не сме, тя си ни залива), малко или много сме навлезли в рутината на ежедневието (което не винаги е негативно явление), „успокоили сме топката” дето се казва 😉 Това пък помага да понасяме по-лесно натоварването – в работата особено. Аз лично, много по-лесно се справям с натоварването в офиса през февруари, отколкото със същото натоварване, стоварено, да речем през ноември 🙂
Февруари е последният зимен месец, кокиченцата подават бели главички от замръзналата земя, след тях пък минзухарите бързат да ни напомнят, че светът не свършва със зимата. Това пък ми причинява едно такова вдъхновено и пърхащо настроение, творческата част от мозъка ми се събужда и започва да измисля разни неща (като стихчета от пудра захар, например 😉 )…
Освен това, през февруари е много по-лесно да си намериш повод за празнуване, отколкото през октомври-ноември 😉 Нали 🙂
След тази дълга тирада във възхвала на пробуждането, искам да ви кажа няколко заключителни думи, а именно: Имам да споделя с вас две възхитителни неща, усмихнали ме през февруари. А са минали само 4 дни, как да не го обичаш този месец! 😉
– Какви ли?
– Ще разберете при следващата ни среща, мили деца! 😉
П.П. Гери, благодаря за снимката 🙂
Ееееееее … от името на ‘Клуба на нелюбопитните’ бурно протестирам за прекъсването по средата на прожекцията!
Аууууу, щом и Дачи стана радетелка на превъзпитаване на любопитството, значи здраво сме го закъсали!
Дачи, не и ти, молим те!!!!! 🙂
Да, бе! Тъкмо съм се настроила (това със свикването с числото на годината ме разби, ама е факт 😀 ), и да спрат тока! Дач, гледай да е скоро тая следваща среща, че освен липсата на преминали курса по търпение, този месец не е от дългите 😀
П.П. Моля! Винаги на вашите услуги, Принцесо на Дългия Ден! 😉
О, време, ти не спирай!
Дори побързай, моля те, побързай!
До следващата среща с Дачи принеси ни
и чудните истории разкажи ни!
Да, бе да!
Последния зимен месец за тези, които не живеят почти на северния полюс!
Нас ще ни друса още 3 месеца зима и ако не сме послушни може и началото на юни да ни удари мраз.
Уроците по търпение са ми любими… за бягане 😛
Слънчицето е чудесно и мисля да се възползвам, пък дано тука да се появи нещо през това време 🙂
🙂 аз и уроци по търпение? Да- ДА!
нищо не сте разбрали…
Не ви ли се е случвало да искате да споделите нещо с целия свят, обаче нещото още да не е съвсем довършено и да не е готово за споделяне? Е, точто такъв е случая с второто нещо 🙂
Първото, което ме впечатли, ще научите точно в средата на месеца, а второто – съвсем скоро 😉
Самир, а вие като видите зор със студа – идвайте насам 🙂
Случвало ни се е. 😉 😛
еее, добре че се намери един да си признае 🙂 😉
Древен, на този сайт няма ли да се появи някоя снимка поне – да се намали малко стресът от чакането – грам търпение не ми остана…
че те много често взеха да се появяват тези снимки 🙁
как иначе ще се научите на търпение?
споко, все някой ден ще има и нова снимка.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Шареното