„Човекът е човек тогава, когато е на път”
Простичко изречение за финал на дълго и трудно за смилане стихотворение. Епохата се смени, ние също се променихме и едва ли някой помни изобщо началото. То, началото не е и точно наше. Тежало е на друг. Но пък помним края и както обикновено става, вече отдавна сме променили смисъла му. Този път поне е за добро. Това е едно от малкото наследства, на които сме променили негативния, песимистичен и безизходен оттенък в положителна посока.
И вместо за финал на тежко стихотворение, тази фраза за мен е финал на тежки месеци и начало на хубаво, топло и спокойно лято, в което ще плувам, ще пътувам, ще ходя, ще летя, ще снимам и накрая – ще пиша 🙂
Същото желая и на вас:
Широки и красиви пътища –
не непременно по асфалт,
дори не непременно пътища.
Човекът, когато е човек, може да пътува и без път!
Светли ти пътища!
Да, може и без пътища!
🙂
Благодаря!
И за мене лятото тепърва почва и доста пътища ми предстоят -).
Да, LI 🙂
Емо, успешно да е изминаването им – особено на тези, които водят далеч 😉
Ще те чакаме… 🙂
Ще се върна… 🙂
Моето пожелание е: “Открити небеса, ласкави морета, фантастични спътници и безжичен нет, защото човекът и на път може да пише!” 😉
Мерси, зори,
на човек не му трябва нет, за да пише 😉
трябват му лист и химикалка. Лилава.
😉
Дерзай и да е много весело!
Мерси, синьо лято и на теб 😉
бляк, лилава химикалка, не може ли поне лилаво мастило?
иначе лек път и весело прекарване 🙂
хм, ама защо решихте, че заминавам някъде?
не може ли да пътувам без да пътувам?
че кой е казал, че заминаваш?! просто ти пожелахме лек път — накъдето и както си тръгнала 😛
но ще искам и снимки от това пътуване — с по няколко изречения на снимка 😀
дадено 😉