Великолепната осморка на Чанове!

„Щом ни молите да ви надиграем – ще ви надиграем”, рекоха нашите Чанчета и обуха скарпините! Денят е 5 юни 2011 г., неделя, някъде от ранния след обяд, та чак до късната вечер.

След поканата за участие в надиграването и след успешния кастинг, на „Чанове” се падна честта и удоволствието на живо да надиграе „Мера денс”.

Това, което видяха зрителите, бе една оспорвана битка между усмихнати хора, които заливаха залата с настроение.

Това, което видяха зрителите, бе едно отлично изиграно „Селско шопско”, едно две минутно разучаване на „Изручана” (не, това няма нищо общо с Изручанката, която ние танцуваме, освен размера в 2/4) и една вихрена ръченица. Шопите са си шопи – като дойде частта с „шопска ръченица” и забравиха за сценария и репетираните стъпки.

Това, което зрителите не видяха, бе една много дълга и изморителна репетиция за сработване с оркестъра, репетиране на заиграването и финала на хорото, редене на сцената, около сцената,  влизане, излизане, пак репетиции с оркестъра … и така, има-няма 6-7 часа преди предаването.

Присъединих се към нашите Чанчета час преди надиграването. Когато ги открих в студиото, всички вече бяха облечени в слънчевите ни екипи, гримирани и закичени с жълто цвете в косите. И аз получих своето късметлийско жълто цвете, закичих се и зачаках.

Междувременно се появи Мишо Дюзев, застъпникът на Чанове за това надиграване. Аз се запознах с него, а той пък се запозна с цялата впечатляваща история на клуба – от първите двама ентусиасти преди 6 години до осемте танцуващи града в наши дни 😉

Това, което зрителите също не видяха, бе вълнението и притеснението, професионално прикрити зад широки ослепителни усмивки.

Разбира се, че Чанчетата се вълнуваха. И не защото досега не са ходили на надигравания, и не защото не са печелили награди, и не защото не вярват във възможностите си, а защото тези осем човека представяха името „Чанове” пред света. Ако мислите, че преувеличавам и че е лесно – заповядайте, опитайте и ще си говорим отново 😉

Това, което е жалко, че зрителите не видяха, бе истинската шумна подскачаща радост от победата, която се появи едва когато камерите угаснаха… И няма начин да не е така. Щом като аз, като зрител, още се вълнувам, представям си те колко екзалтирани се чувстват!

А настроението и емоциите тепърва ще се повишават, защото най-интересната битка предстои.

Финалът е на 10 юли!

Дотогава ние, зрителите, си оставаме с вълнението от очакването, а нашата великолепна осморка я очакват много репетиции 😉

Аз пък си пазя късметлийското цвете и обещавам да си го закича и на 10 юли!