Сняг…
Тишина…
Съзерцание…
Размишление…
Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Няма как да не забавиш темпото.
Кара те да поспреш, да се поогледаш и да помълчиш.
Като помълчиш, започваш да чуваш по-добре – себе си и околните.
Като чуваш по-добре, започваш да разбираш по-добре – себе си и околните…
И да чувстваш по-добре…
Да обичаш повече…
И по-силно…
Снега.
И не само…
Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Снимката е на Ники – да знаете, преди да решите да ме похвалите 🙂
Но можем да похвалим мислите ти, които усмихват и топлят, нали? 😉 И които пропълзяват в главата на всеки, който е правил пъртина рано сутрин, замаян дали си спомня пътеката отдолу или по-скоро щастлив от това, че не трябва да следва точно нея – сега е неговия миг да открива!
btw, много кристална снимка, NeeAnn! Надяваме се не ти е свършила лентата или батерията след нея 😉
Предполагам :), че можете 🙂
Да, няма нищо по-хубаво от нновия път, който сам си начертал 🙂
Много красиви мисли 🙂
@Julia
Благодаря 🙂