Бяла тишина…


Сняг…

Тишина…

Съзерцание…

Размишление…

Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Няма как да не забавиш темпото.
Кара те да поспреш, да се поогледаш и да помълчиш.

Като помълчиш, започваш да чуваш по-добре – себе си и околните.

Като чуваш по-добре, започваш да разбираш по-добре – себе си и околните…

И да чувстваш по-добре…

Да обичаш повече…

И по-силно…

Снега.

И не само…

Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.

5 Comments

  1. Снимката е на Ники – да знаете, преди да решите да ме похвалите 🙂

  2. Но можем да похвалим мислите ти, които усмихват и топлят, нали? 😉 И които пропълзяват в главата на всеки, който е правил пъртина рано сутрин, замаян дали си спомня пътеката отдолу или по-скоро щастлив от това, че не трябва да следва точно нея – сега е неговия миг да открива!

    btw, много кристална снимка, NeeAnn! Надяваме се не ти е свършила лентата или батерията след нея 😉

  3. Предполагам :), че можете 🙂

    Да, няма нищо по-хубаво от нновия път, който сам си начертал 🙂

  4. Много красиви мисли 🙂

  5. @Julia

    Благодаря 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.